Wednesday, September 10, 2008

Странни неща се случват

Тези дни медиите бяха заляти с новини за бомбените взривове в два нелегални публични домове в центъра на София. Часове след инцидента вътрешният министър Михаил Миков съобщи, че взривените заведения са били наблюдавани от полицията, защото там имало лица, срещу които се водели досъдебни производства. В същото време министърът нарече странно твърдението за "съществуването на широка мрежа от бардаци в центъра на София."

В предаването “Булевард България” на Re:TV с водещ Иван Бедров на 8 септември, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията, съобщи че между 100 и 150 са фунциониращите в момента нелегални публични домове в столицата, във всеки от които за заети средно по десет души.

Той спомена и за съществуващото "отчитане нагоре по системата” - полиция и т.н. Това не е тайна за никого и подобни признания не веднъж са ставали обществено достояние. В случая странна се оказва реакцията и изказването на вътрешния министър, неговата неинформираност по отношение дейността на подобни стрийптиз клубове, които на всичкото отгоре са наблюдавани редовно от полицията. Възможно ли е вътрешният министър да не е запознат и да е изненадан от дейността на тези заведения в столицата при положение, че полицията ги следи? Звучи невероятно за да бъде факт.

В статия в «24 часа» от вчера (9.09.2008) “Сутеньори с лоби при депутатите спряха закон” окрилени от случката с взривовете инициаторите на сформиралата се минатата година работна група за подготовка на закон легализиращ проституцията - заместинк министърът на МВР Камен Пенков и депутатът Светослав Спасов - отново подеха пропагандата в медиите. Кметът Борисов също подрепи легализирането. (горко ни ако ГЕРБ вземе властта)

Изводите от конференции и кръгли маси проведени през изминалата година, включително заключението, до което самият министър на вътрешните работи достигна, а именно че легализирането на сексуалната експлоатация е престъпление и заяви това публично в присъствието на президента, министри и депутати през откомври толкова бързо загубиха смисъл и значение.

Истината е, че не сутеньори спряха работата по изготвяне и приемане на проектозакона за легализиране на проституцията. Дефакто те се явяват едни от най-потърпевшите от това групи, които понастоящем се налага да плащат “нагоре по веригата”. При легализацията законово и необезпокоявани от никого зад скромната официална фасада на бизнеса ще прикрият истинските му размери и ще имат възможността да го разрастнат в неограничен мащаб, както практиката по света показва (Холандия, Гърция, Германия, щата Виктория в Австралия и др.).

А заблудата, че органите на властта ще го контролират с легализацията е толкова плоска. Държавата ще го контролира, колкото контролира и компаньонките в момента, от които само две са решили да платят патентия си данък, но уви, не за дълго.

Ако в съседна Гърция по малко от 5% от този бизнес е на «светло», въпреки законовите рамки, освен превръщането на България в дестинация за секс-туристи и педофили и увеличаване трафика на жени и деца и всички физически и психологически последствия от това какво друго би се случило?

Михаела Джоргова

Sunday, April 20, 2008

Ще спечели ли държавата от узаконяването на проституцията?

"Регулация" и "контрол" бяха ключовите думи при обявяване страртирането на работната група за изготвяне на законопроект за легализиране на проституцията през февруари миналата година. Това заяви лично тогава нейният председател и заместник министър на вътрешните работи господин Камен Пенков.

Към настоящият момент работата на сформираната през февруари миналата година работна група е преустановена.
През декември излезе противоречива информация по този въпрос в медиите, но МВР наскоро я опроверга в отговор на официално отправено запитване.

В продължение на близо шест месеца през 2007 година от медиите се чуваха реплики от сорта: "и за държавата няма и стотинка", гръмки заглавия във вестниците ни убеждаваха, че "проститутките ще запълнят дупките" и т.н. Едните от алчност да припечелят и разширят бизнеса си като изкарат една малка част от него на светло "проправяха" пътя на тези предавания и статии. Други, мечтаещи си за по-висок стандарт на живот или по- добра инфраструктура, без да се замислят за "цената," която жените и децата* на България трябва да платят, тези фрази започнаха постепенно да придобиват смисъл и да прерастват в убеждение.

Нека за момент забравим за физическите, емоционалните и психическите увреждания от сексуалната експлоатация в лицето на проституцията. Нека дори за момент оставим настрана моралната и духовната страна и да погледнем как стоят нещата у нас в икономически план, с помощта на една много близка, сродна на проституцията професия. При това законна от няколко години вече.

Предполагам сте чували за "компаньон/ка". Широко се рекламират услугите на тези жени и мъже. В повечето вестници можете да откриете не една реклама на лица и клубове от този бранш. Някои клубове рекламират услугата под името "escort services" и имат стаи на място. Други работят на повикване - на адрес. Доставят "стоката" за компания и развлечение директно на поръчителя, за по-голямо удобство и анонимност предполагам. Колкото и чистосърдечно да иска да гледа на тези хора човек, от рекламата на предлаганите услуги ще разбере, че проституцията напрактика е легализирана у нас. Само, че под друго име. Донякъде, с по-добро звучене.

След като преди около година разбрах това, а няколко месеца по-късно научих, че по Закона за достъп до обществена информация може да се получи официална информация за приходите от тази дейност, реших да опитам. След около месец получих писмо лично от директорката на НАП г-жа Мургина, че имам право на тази справка, тъй като не касае личните данни на лицата, които са я упражнявали. След малко бюрокрация и нормални за държавната ни администрация усложнения и губене на време в разкарване от стая в стая, успях да се сдобия с така дългоочакваният документ.

За 2006 година се оказа, че цялата постъпила сума от този вид дейност е 3720 лв. Ще я напиша и с думи: три хиляди седемстотин и двадесет лева! Да не помислите, че по-погрешка съм изпуснала някоя цифра. Платците са двама. Едното лице е платило патентен данък за една година, а другото само за второто тримесечие. Явно въпросното лице е разбрало от колеги, че клиентите не изискват касова бележка нито удостоверение от данъчните за платени такси.

Не е ли тъжен този политически и обществен фарс?

Ще запълнят ли тези 3720лв. дупките в бюджета и тези по улиците на София? Ще реши ли проблема с прилагането на законите узаконяването на беззаконието у нас, чрез законовото регламентиране на проституцията? Ако хилядите жени, упражняващи под една или друга форма тази професия не желаят да се регистрират като компаньонки, колко ли от тях биха желали да фигурират в списъците на държавната администрация като проститутки?

Мислите ли, че държавата се интересува от здравето на тези жени? Всичката тази пародия е като звученето на една латерна, чиято единствена цел е да приспива умовете и сърцата на хората. Докато поръчващите музиката като пиявици изсмукват една голяма част от живота и бъдещето на нацията.

Михаела Джоргова

* По данни на неправителствени организации над 50% от проституиращите у нас са непълнолетни. Средната възраст на въвличане в проституция е 12-13 години.

Friday, February 15, 2008

Продължаваме с писмата

По повод работата на МВР по изготвяне на законопроект за регулация и контрол на проституцията на 11 февруари изпратихме следното писмо, придружено с подписите на 16 граждани:

До
Президента на Република България
Министъра на вътрешните работи
Министъра на правосъдието
Главния Прокурор на Република България
Посланика на САЩ в Република България
Ширин Местан, Председател на ДАЗД

Копие до
Министър председателя на Република България
Председателя на НС на Република България
Надежда Михайлова, нарoден
предстaвител в 40-то НС


Уважаеми дами и господа,


На 5 октомври 2007 г. по време на конференцията «Трафикът на жени – правни и институционални механизми за противодействие» дадохте ясен знак, че не одобрявате проституцията да се превърне в легална професия в България. Това заявиха недвусмислено министърът на вътрешните работи г-н Румен Петков и главният прокурор г-н Борис Велчев.

Противно на очакванията два месеца след провеждането й се оказа, че работата на Министерство на вътрешните работи по изработване на законопроект за регулация и контрол на проституцията* продължава.

Думите «регулация и контрол» са синоними на легализацията. Не може да се регулира един бизнес, ако той не се регламентира законово.

Регулацията на проституцията ще доведе до разрастването на секс индустрията, трафика на жени и детската проституция. Опитът на страните, приели подобна политика, го доказва.

Съзнаваме, че натискът от хора в България, които печелелят милиони левове от сексуалната експлоатация на жени и деца, е много силен. Но ако днес допуснете легализация на проституцията, утре, по същата логика, ще бъдете принудени да «регулирате» със закон наркопазара в страната ни.
Какво бъдеще ще оставим на децата си?

Обръщаме се към вас от името на над 60 български неправителствени организации и над 4000 граждани, които подкрепиха открита позиция срещу легализирането на проституцията. Други 108 международни организации от цял свят направиха това с писмо на 16 март 2007 година.

Призоваваме Ви да обърнете сериозно внимание на последствията от подобен законопроект. Апелираме към вас да използвате дадената ви от закона власт за провеждане на политика, която ще съгради нацията ни и ще изчисти нейния имидж, а няма да я разгради и направи дестинация за секс-туристи и педофили.
България може да приеме добрите законови практики на страни като Швеция, вместо да повтаря горчивия опит на държави като Холандия и Германия.

Искрено се надяваме бъдещето и здравето на децата и жените в България да е по-ценно за вас от всеки друг интерес.


С уважение,


Граждани от инициативата «Гражданско действие срещу легализацията на проституцията»

Tuesday, February 5, 2008

МВР работи за "регулация и контрол"

В началото на месец декември Асоциация Общество и Ценности (АОЦ) изпрати запитване до Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" на МВР. Повод за запитването беше изявление на Величко Гочев, експерт от споменатата дирекция за медиите, че работна група към МВР обсъжда законопроект за регулация и контрол на проституцията.

В отговора на г-н Иванов, директор на Главна дирекция "ППООРП" до АОЦ се казва, че служители на тази дирекция не участват към дадения момент в работната група подготвяща законопроект за проституцията и ни съветват да се обърнем към МВР за информация по този въпрос.

Към 5 октомври, когато се проведе национална конференция за трафика на жени с участието на президента, главния прокурор, посланика на САЩ у нас и министрите на вътрешните работи и правосъдието, АОЦ научи че, дейността на работната група изготвяща законопроект за легализиране на проституцията е била отскоро преустановена с "правителствено нареждане". В речта си при откриване на конференцията министър Румен Петков заяви, че търговията с плът е престъпление и така официално се противопостави на регламентирането/легализирането на дейността на публичните домове в страната.

Два месеца по-късно от материали във в-к Труд и в-к Струма от 5 декември, след проведена кръгла маса на тема "за и против легализиране на проституцията" става ясно, че работна група към МВР продължава да работи за регулацията на проституцията. Този път без много шум и медийни изяви.

Изглежда новосформираната група е продължила и вероятно завършва в момента работата на колегите си. Единствената разлика не е намерението на МВР да се откаже от легализиране на публичните домове и превръщането на сводниците в бизнесмени. Разликата е...познайте... В ЗАГЛАВИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА.

Понятието "ЛЕГАЛИЗАЦИЯ" явно не се прие така радушно както се очакваше, въпреки скъпо струващата PR кампания в медиите. Затова МВР сега избира да заложи на синонимите на легализацията, а именно "РЕГУЛАЦИЯ И КОНТРОЛ". Не ви ли звучи по-добре?

Каква е разликата питам аз и кого целят да заблудят?