src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjfUM9un_yergewkpFqKmVfLhNhfYnA3HBDtxyG8yu_xNCdypbTQRCdnUexK-6_4chhs7YZ2vYZXvVKBY_oBPrYcjdwNC-dEey2OboRnGqU3atyez5q6_YW8Mv1aQSppLPW9tX1R066DyMd/s320/Prost_crying.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5075124094626986626" /> от Дженис РеймъндМеждународна коалиция срещу трафика на жени МКСТЖ (Coalition Against Trafficking Women International – МКСТЖ)
Резюме
От средата на осемдесетте години на XX в. дебатът по въпроса как да бъде законодателно уреден проблемът с проституцията предизвиква въвеждането на някои законови мерки. Някои европейски държави, най-вече Холандия и Германия, легализират проституцията, което довежда до последици като узаконяване на сводничеството, публичните домове и «клиентите на проституцията». В други страни като Тайланд например, дейностите и организациите свързани с проституция са забранени от закона, но в действителност публичните домове и закупуването на жени с цел сексуална експлоатация, особено в индустрията за секс туризъм биват толерирани и функционират. В Швеция е възприета друга законодателна уредба – наказват се клиентите, а проституиращите жени не са преследвани от закона.
В тази статия са изложени десет аргумента против легализирането на проституцията. Те са приложими в борбата срещу: всички позволени от държавата форми на проституция, включително и цялостното легализиране на публичните домове и сводничеството, законовото уреждане на проституцията чрез регистрация, или задължителни медицински прегледи за проституиращи жени, или всяка система, в която проституцията се признава за професионална дейност или е защитена като професионален избор. В това есе ще разгледаме защо легализирането на проституцията като вид трудова дейност всъщност скрива вредата от проституцията за жените, води до разрастване на секс индустрията и не защитава правата на жените, които се занимават с проституция.
Какви са последиците, когато на проституцията се гледа като професионална дейност по предлагане на сексуални услуги, а не като на сексуална експлоатация и насилие над жените? Какво се случва, когато държава като Швеция отказва да легализира проституцията и насочва усилията си за борба с търсенето на платените сексуални услуги и клиентите на проституцията?
1. Легализирането/декриминализирането на проституцията е в полза на сводниците, трафикантите и секс индустрията.
Какво означава проституцията да бъде легализирана или секс индустрията да бъде декриминализирана? В Холандия легализацията води до отпадане на забраната за функциониране на всички компоненти на бизнеса с платени сескуални услуги: за самите жени, така наречените „клиенти”, търговците и сводниците, които при режим на легализиране на проституцията се превръщат в трета страна - бизнесмени и легитимни предприемачи от бизнеса със сексуални услуги.
Освен това легализирането/декриминализирането на секс индустрията превръща публичните домове, секс клубовете, салоните за масаж и други заведения за проституция в законни места, където платената любов свободно и законно процъфтява, без това да среща значителни ограничения.
Някои хора вярват, че призивите и усилията за легализиране или декриминализиране на проституцията допринасят за едно по-достойно отношение към жените в проституцията и тяхното занимание. Но издигането на проституцията в професионално занимание не придава по-голямо достойнство на жените, а е в услуга на секс индустрията. Хората често не разбират, че декриминализиране означава декриминализиране на цялата секс индустрия, а не просто на жените в нея. А и не са се замисляли върху последствията от легализирането на сводниците като легитимни предприемачи в секс-индустрията или като трета страна-бизнесмени, или над обстоятелството, че в следствие на това мъжете, които купуват жени с цел сексуална експлоатация биват възприемани като съвсем легитимни потребители на платени сексуални услуги.
В страни, където проституиращите жени са преследвани от закона, изключително важно е да се защитава декриминализирането на жените от този бранш (т.е. те да не бъдат обект на законово преследване). Нито една жена не бива да бъде наказвана за това, че е била обект на експлоатация. Но държавите не бива никога да декриминализират сводниците, клиентите, доставчиците, публичните домове и други заведения, предлагащи сексуални услуги.
2. Легализирането/декриминализирането на проституцията и на бизнеса с платени сексуални услуги води до увеличаване на трафика на хора с цел сексуална експлоатация.
Легализирани или узаконени индустрии за проституция, са една от основните причини за незаконния трафик с цел сексуална експлоатация. Един от доводите за легализирането на проституцията в Холандия е, че това ще постави край на експлоатацията на отчаяни и незаконно трафикирани в страната емигрантки с цел проституция. Проучване по инициатива на правителствената Будапещенска група посочва, че 80% от жените в публичните домове в Холандия идват от други страни (Budapest Group, 1999г. стр.11). През 1994 г. Международната организация за миграция – МОМ разкрива данните, че само в Холандия “почти 70% от незаконно търгуваните жени са от страните от Централна и Източна Европа.» (МОМ 1995г., стр. 4)
Въпреки че е премахнало всички законови пречки за сводничеството, доставката на жени и публичните домове, правителството на Холандия се представя като защитник на политиките и програмите за превенция и трафика на хора. През 2000г. холандското Министерство на правосъдието настоява за законова квота от чужденци, предлагащи сексуални услуги, понеже холандският пазар на проституиращи се нуждае от разнообразие на "тела" (Dutting, 2001г., стр. 16)
Също през 2000 г. холандското правителство изисква и получава съдебно разрешение от Европейския съд за признаване на проституцията за икономическа дейност, с което се дава възможност на жените от ЕС и страните от бившия Съветски комунистически блок да получат работни разрешения като "секс работнички" в холандската секс индустрия, ако са в състояние да докажат, че са самонаети лица. Неправителствени организации в Холандия съобщават, че трафикантите използват работните разрешения за снабдяване на холандската индустрия за проституция с чужденки, укривайки обстоятелството, че жените са обект на незаконен трафик на хора, като ги заставят да се представят като независими «секс работнички-мигрантки» (Personal Communication, представител на международната мрежа за правата на човека, 1999г.).
В годината на вдигането на забраната на публичните домове в Холандия осем холандски организации съобщават, че броят на жертвите на незаконен трафик се е увеличил, и дванадесет организации за подкрепа на жертвите съобщават, че броят на жертвите от други страни не е намалял. (Bureau NRM 2002г., стр. 75). Четиридесет и три от общо 348 общини (12%) в Холандия избират политика на неоткриване на публични домове, но Министерството на правосъдието подчертава, че пълната забрана на проституцията в която и да е община ще се окаже в противоречие с федерално гарантираното „право на свободен избор на професия" (Bureau NRM: 2002г., стр.19).
Първите стъпки към легализиране на проституцията в Германия са направени през осемдесетте години на XXв. До 1993г. битува масовото схващане, че 75% от жените в германската индустрия са чужденки от Уругвай, Аржентина, Парагвай и други южноамерикански държави (Altink 1993г., стр. 33). След падането на Берлинската стена, 80% от близо 10 000 незаконно трафикирани жени в Германия, вече идват от Централна и Източна Европа и страните от ОНД. (МОМ, 1998г., стра.17). През 2002г. проституцията в Германия е обявена за законна професия, години след легализирането й в някои разрешени зони. Понастоящем рекламите, свързани с проституцията, сводничеството и публичните домове са законни в Германия.
Според някои неправителствени организации, истинският процент на чужденките, които проституират в Германия, е 85 % - това хвърля още повече съмнения върху факта, че е тези жени са влезли в Германия без чужда помощ. Както в Холандия, неправителствените организации съобщават, че повечето от тези жени са жертва на незаконен трафик, понеже е почти невъзможно бедни жени сами да се придвижат, да си покрият разходите по пътуването и съответните документи и да се установят в „бизнеса” без външна помощ.
През 1984г. Лейбъристкото правителство на австралийския щат Виктория приема законодателство за легализиране на проституцията в публичните домове. Следващото австралийско правителство разширява обхвата на легализиране, като през 1994г. приема Закон за контролиране на проституцията. Отчитайки връзката между легализирането на проституцията и незаконния трафик на жени в Австралия, Държавният Департамент на САЩ отбелязва: „Незаконният трафик на жени от Източна Азия за проституция с цел сексуална експлоатация е задълбочаващ се проблем…, включително легализираната проституцията в някои части на страната (в областта на превенцията и трафика на хора) изпълнението на съответните изпълнителни мерки и актове» (Държавен Департамент на САЩ, 2000г., стр. 6F).
3. Легализирането/декриминализирането на проституцията не води до контрол над секс-индустрията. Напротив, допринася за нейното разрастване.
Противно на схващанията, че легализирането и декриминализирането следва да доведат до контрол над разрастването на секс индустрията, в момента проституцията заема дял от 5% от икономиката на Холандия (Daley,2001г., стр. 4). През последните 10 години, след легализиране на сводничеството и обявяването на публичните домове за законни през 2000 г., секс индустрията бележи ръст от 25 % в Холандия. По всяко време на деня оскъдно облечени жени от всички възрасти и раси, могат да се видят изложени на показ на прочутите витрини на холандските публични домове и секс клубове и биват предлагани за продан. Повечето от тях са от други страни по всяка вероятност жертви на незаконен трафик на жени в Холандия (Delay, 2001:4).
Сега съществуват официално признати асоциации на фирми, предлагащи сексуални услуги и асоциации на „потребителите" на сексуални услуги в Холандия, които съветват правителството и си сътрудничат с него за прокарване на своите интереси и развитие на проституцията.
Сред тях са „Асоциация на служителите на заведения за релаксация”, „Съвместно консултиране на заетите в сферата на проституирането зад витрина" и “Фондация за мъжа, жената и проституцията" – група мъже, които редовно използват проститутки и чиито цели са „превръщане на проституцията и използването на услугите на проститутките в обществено приемлива и открито разисквана тема» и „защита интересите на клиентите" (NRM Buereau, 2002г., стр. 115-16).
Изправен пред недостига на жени, желаещи да „работят” в легалната секс индустрия, холандският Национален говорител по въпросите на трафика на хора съобщава че в бъдеще решението би могло да бъде да се „предложат [на пазара] проститутки от страните извън Европейския съюз/Европейското икономическо пространство, които доброволно избират да работят в сферата на проституцията..." Тези жени ще получат „законен и контролиран достъп до холандския пазар" (NRM Bureau, 2002г., стр. 140). Тъй като проституцията бе възприета за «професионално занимание», а сводниците за предприемачи, тази препоръка също свежда трафика до «доброволно заселване» с цел предоставяне на платени сексуални услуги. С поглед към бъдещето, Холандия насочва вниманието си към бедните жени от сферата на международната търговия със сексуални услуги, за да компенсира неблагоприятните ефекти от свободния пазар на «сексуални услуги». Следователно проституцията се възприема като една «възможност за бедните».
Легализирането на проституцията в щата Виктория, Австралия довежда до огромно разрастване на бизнеса с платени сексуални услуги. Докато през 1989 г. във Виктория законните публични домове са 40 на брой, през 1999г. има 94 такива и 84 фирми за компаньонки. Успоредно с легализирането на проституцията са процъфтели и други форми на сексуална експлоатация като танцуване на маса, садо-мазо центрове, пийп шоута, телефонен секс и порнография са развити по много по доходоносни начини, отколкото преди легализирането ( Sullivan and Jeffreys: 2001г.).
Проституцията се превръща в нерзделна част от туризма и казино бума в щата Виктория, в спонсорирани от правителството казина, които разрешават правото чиповете от казиното и бонусите от колелата на късмета да се изплащат в местните публични домове (Sullivan and Jeffreys: 2001г.).
Броят на публичните домове в Швейцария се удвоява няколко години след частичното легализиране на проституцията. Повечето от тези публични домове не плащат данъци и много от тях са незаконни. През 1999г. Цюрихският вестник „Blick” пише, че Швейцария има най-голяма гъстота на публичните домове сред всички страни в Европа – жителите се чувстват залети от места за проституция и са потърпевши от постоянното нахлуване на публичните домове в райони, които не са отредени за проституция. (South China Morning Post: 1999г.)
В Австрия, Дания, Германия, Холандия и Швейцария съществуват различни регламентирани от държавата дейности по предлагането на платени сексуални услуги. Очевидно европейските страни, в които проституцията е легализирана, привличат и служат като канали за незаконен трафик на огромен брой жени в други европейски страни. Европа се характеризира с висок процент на незаконно трафикирани жени на квадратна миля в сравнение със Северна Америка например. Поради пропускливостта на националните граници, улеснена от Шенгенското споразумение, няма нищо чудно в обстоятелството, че броят на трафикираните жени и в други европейски страни, които не са легализирали проституцията, е огромен. Въпреки че е трудно да се определи точният брой на тези жени, по данни на Международната организация по миграция (МОМ) на година 500 000 жени и деца стават жертва на трафик на хора в Европа (МОМ, 1998г.). В същото време в САЩ обект на незаконна търговия стават 45 000 – 50 000 жени и деца на година (Richard, 1999г., стр.3).
4.Легализирането/ декриминализирането на проституцията активизира и увеличава скритата, нелегалната и уличната проституция.
Една от целите на легализирането на проституцията бе да се изтеглят проституиращите жени от улицата и да се въведат в публични домове и клубове, където да бъдат по малко уязвими в сравнение с уличната проституция. Много жени обаче остават да проституират на улицата, защото не желаят да бъдат контролирани и експлоатирани от сводници. Друга част от жените не желаят да бъдат регистрирани или да се подлагат на медицински прегледи, което е законово изискване в страните, където проституцията е легализирана (Schelzigg, 2002г.). В този смисъл легализирането може да подтикне някои жени да изберат проституирането на улицата.
В изложение на аргументираната позиция срещу италиански проектозакон за легализиране на проституцията, Есох Агатизе (Esohe Aghatise) изтъква, че публичните домове на практика лишават жените и от минималната защита, която имат на улицата, като ги ограничават в затворени помещения където те имат нищожен шанс да срещнат социални работници или други лица, които биха могли да им помогнат да напуснат бранша на платените сексуални услуги (Aghatise, in press).
В Холандия проституиращите жени посочват, че легализирането или декриминализирането на секс индустрията не може да помогне за преодоляването на срама и позора от проституирането. Тъй като са длъжни да се регистрират и по този начин излизат от анонимност, те биват заклеймявани като «леки жени» и тази самоличност ги преследва навсякъде. Затова по-голяма част от проституиращите жени продължават да работят нелегално и тайно. Някои депутати от Парламента, които първоначално подкрепят легализирането на публичните домове с идеята, че това ще освободи жените, сега са на мнение, че легализирането на този бизнес в действителност засилва робското отношение към жените (Daley, 2001г. стр. A1).
През 1998г. главен инспектор Нанси Полк, един от най-висшите полицейски служители по въпросите за проституцията в Шотландия формира уличен екип за подкрепа на проституиращите жени на улицата в Глазгоу. Полок споделя, че легализирането на проституцията означава «жените да бъдат оставени в капана на най-унизителната професия в света» (Martin, 2002г., стр. А5). В противовес на аргумента, че легализацията на проституцията осигурява по-сигурни места за жените, Полок отбелязва, че жените, които се занимават например със сауна-проституция «имат дори по-малък контрол върху услугите, които извършват. На улицата малко жени биха правили секс без презерватив. Но в сауните, собствениците, които очевидно не желаят клиентите им да си тръгнат разочаровани, са лицата, които определят какво да правят жените и твърде често това е анален секс или орален и вагинален секс без презерватив» (Martin, 2002г., стр. А5).
Аргументът, че легализирането би трябвало да ограничи криминалните елементи от бизнеса със сексуални услуги посредством строга регулирация на индустрията, също се оказа несъстоятелен и претърпя провал. Същинското разрастване на проституцията в Австралия след легализирането й се случва в нелегалния сектор. Откакто проституцията е легализирана във Виктория, броят на публичните домове се е увеличил три пъти и размерът им е нараснал – по-голяма част от тях нямат лиценз, но безнаказано рекламират и упражняват дейност (Sullivan and Jeffreys: 2001).
В Южен Уелс, където публичните домове са узаконени oт 1995г., броят на публичните домове в Сидни се увеличава три пъти и до 1999г. достига 400-500, като повечето от тях нямат разрешително за реклама или дейност. С цел да се спре ширещата се корупция сред полицаите, контролът над нелегалната проституция е иззет от ръцете на полицията и е поставен в рамките на правомощията на местните съвети. Общините обаче не разполагат с необходимия ресурс за разследване на съдържатели на незаконни публичните домове. (Sullivan & Jeffrey’s 2001г.).
5. Легализирането на проституцията и декриминализацията на секс индустрията води до повишаване на детската проституция.
Друг аргумент в полза на легализирането на проституцията в Холандия е доводът, че това ще помогне за премахването на детската проституция. Противно на това обаче детската проституция в Холандия нараства драматично през 90-те години на XX-ти век. Организацията за защита правата на детето – ChildRight, със седалище в Амстердам установява, че техния брой е нараснал от 4 000 деца през 1996г. до 15 000 през 2001г. Oт ChildRight съобщават, че над 5 000 от проституиращите деца в Холандия са обект на трафик от други страни, като най-огромен е делът на момичетата от Нигерия (Tiggeloven: 2001г.).
Детската проституция се увеличава значително в щата Виктория в сравнение с другите австралийски щати, където проституцията не е узаконена. От всички щати и територии, принадлежащи към Австралия, най-много инциденти свързани с детска проституция се съобщават за щата Виктория. Изследване на ECPAT (Организация за премахване на детската проституция и трафика на деца) от 1998г., базиращо се на национално проучване по проблема с проституцията сред децата, установява редица доказателства за нарастване на организираната експлоатация на деца с комерсиални цели.
6. Легализирането на проституцията не осигурява закрила на проституиращите жени
При две проучвания, при които са интервюирани 186 жертви на сексуална експлоатация с комерсиална цел, жените категорично заявяват, че заведенията за проститутки не са им предлагали голяма закрила, независимо дали са били легални или нелегални. Една от жените казва, «Единствената закрила, която те предлагат, е закрила на техните клиенти» (Raymond, Hughes & Gomez, 2001г., Raymond, d'Cunha, Ruhaini Juhayatin, Heins & Santos, 2002г.)
При едно от проучванията, проведено от Международната коалиция за борба с незаконния трафик на жени (CATW) са интервюирани 146 жертви на незаконен трафик и местна проституция в 5 страни. От интервюираните жени 80% са били жертва на физическо насилие от страна на сводниците и клиентите и са претърпели физически и множество здравни последици поради насилие и сексуална експлоатация. (Raymond et al: 2002).
Насилието, на което са подложени жените, е съществена част от проституцията и сексуалната експлоатация. Сводниците прибягват към насилие поради различни цели и причини. Спрямо някои жени е било проявено насилие, за да започнат да проституират и да бъдат пречупени, за да започнат да извършат сексуални актове. След първия такъв път, през цялото време нататък сводниците употребяват насилие, за да получат сексуално задоволяване, да наказват, заплашват и сплашват жените, да демонстрират господство, да предизвикат пълно подчинение, да наказват жените за предполагаеми „нарушения", да ги унижават, изолират и държат затворени.
Друго проучване на жени трафикирани с цел проституция в САЩ, разкрива следните особености. Жените, които твърдят, че по някакъв начин са защитени в този бранш казват, че в помещенията където работят няма никакъв „закрилник”. Една от жените, които предлага услуги по домовете на повикване заявява: „Шофьорът изпълнява функцията на бодигард. Трябваше да му се обаждаме, когато влезем на даден адрес, за да се увери, че всичко е наред. Но те не стоят пред вратата, докато си вътре, така че, всичко може да ти се случи."
Проучвания на CATW разкриват, че дори охранителните камери в публичните домове се използват за охрана на самото място. Защитата на жените от злоупотреба е от второстепенно значение или въобще не е важна.
7. Легализирането на проституцията увеличава търсенето на платени сексуални услуги.
Легализацията засилва мотивацията на мъжете да „купуват” жени за сексуални услуги в една много по-широко социално приемлива среда. В страните, които са декриминализирали секс индустрията, много мъже, които преди не биха рискували да ползват секс услуги, сега намират проституцията за приемлива. Когато бъдат премахнати законовите пречки, падат и социалните и етични бариери в отношението към жените като към сексуална стока. Легализирането на проституцията изпраща послание към едно ново поколение от мъже и момчета, че жените са търговски артикул и проституцията е едно безопасно развлечение. (Leidholdt, 2000г.)
Когато на мъжете се предлага излишък от „сексуални услуги", жените са принудени да се «конкурират» в доставянето на услугите, като предлагат анален секс, секс без презерватив, садо-мазо секс и други сексуални актове, които клиентите изискват. След като се легализира проституцията, падат всички задръжки. Например, репродуктивния капацитет на жените се превръща в стока за продан. Една цяла нова група от клиенти смятат бременността за сексуално възбуждаща и изискват достъп до кърма по време на сексуален акт с бременна жена. Откриват се специализирани публични домове за мъже инвалиди и държавата плаща на домашни помощници (предимно жени), които водят тези мъже до публичните домове по тяхно желание (Sullivan and Jeffreys: 2001г.).
Магистралите във Виктория за залети от билбордове, които предлагат жени като сексуални обекти и учат новите поколения от мъже и момчета да се отнасят към жените като към свои подчинени. Бизнесмените биват насърчавани да провеждат фирмените си събрания в клубове, чиито собственици осигуряват голи жени на масата по време на обяд и кафе пауза.
Един собственик на публичен дом в Мелбърн заявява, че клиентите му са предимно „добре образовани работещи мъже, които посещават клуба през деня и след това се прибират в къщи при семействата си." Жените, които имат интимна връзка с мъже с по-висок социален статус, често откриват, че партньорите им посещават публични домове и секс клубове. Те трябва да изберат дали да приемат факта, че техните партньори купуват сексуални услуги от жени, да избягнат да признаят това или да прекратят взаимоотношението. ( Sullivan and Jeffreys: 2001г.)
8. Легализирането/декриминализирането на проституцията не допринася за по-доброто здраве на жените, предлагащи сексуални услуги
Легализирането на проституцията налага извършването на медицински прегледи и регистриране, но само за проституиращите жени, а не за мъжете, които са техни клиенти. Подлагането единствено на жените на тези медицински прегледи и изследвания е лишено от смисъл, защото този лекарски контрол не ги предпазва от вируса на ХИВ/СПИН и от болести предавани по полов път. Tук не става дума обаче за въвеждане на прегледи и за проституиращите жени и за мъжете – клиенти. Възгледът, гласящ че: Сексът ще е по-безопасен, както и контролът върху разпространението на ХИВ/СПИН, ако проституиращите жени бъдат подлагани на медицински прегледи» е несъстоятелен. Така обаче мъжете-клиенти остават основният преносител на болести, предавани по полов път на жените, които купуват.
Смята се, че в легализираните публични домове и в останалите «контролирани» заведения от този тип жените са защитени посредством въведеното задължително правило за употреба на презерватив при сексуалния акт. Едно проучване сред проститутки в САЩ установява, че: 47% от интервюираните казват, че мъжете очакват секс без презерватив; 73% казват, че мъжете обикновено плащат повече за секс без презерватив; 45% казват, че с тях е злоупотребявано, ако настояват мъжете да използват презерватив. Въпреки че в някои заведения е въведено задължително правило за употреба на презерватив, клиентите го пренебрегват и настояват за сексуални услуги без предпазни средства. (Raymond and Hughes: 2001г., стр. 72).
В действителност, правилото за използване на презерватив е оставено в ръцете на самите проституиращи жени, а предлагането на допълнителна парична сума за тях е сериозен натиск. Една жена заявява: „Ще съм просто поредната лъжкиня, ако кажа: ‘О, аз винаги съм използвала презерватив.’ Щом се предлагат повече пари, презерватива излита през прозореца. Нуждая се от повече пари.» Много фактори се изпречват срещу употребата на презерватив: необходимостта на жените да спечелят пари; по-възрастните жени не се харесват толкова на мъжете; конкуренцията от места, които не изискват използването на презервативи; сводниците, които насилват жените да правят секс без презерватив за повече пари; пари, за удовлетворяване на наркотична зависимост или за плащане на сводник; както и фактът, че проститутките като цяло не могат да упражняват контрол над телата си и да гарантират своята сигурност в бранша на платените сексуални услуги.
Така наречените „правила за безопасност" в публичните домове не могат да предпазят жените от насилие. Дори и в публичните домове, които се предполага, че наблюдават „клиентите" и използват „разпоредители", жените заявяват, че са били наранявани от клиенти, а понякога от собствениците на публичните домове и техни приятели. Дори в случаи, когато има моментална намеса при такива актове от страна на клиентите, жените продължават да живеят в обстановка на страх. Въпреки, че 60% от момичетата заявяват, че в отделни случаи са били предпазени от злоупотреба от страна на клиентите, половината от тези жени добавят, че независимо от това са се чувствали застрашени от убийство от страна на клиента. (Raymond et al: 2002).
9.Легализирането/декриминализирането на проституцията не увеличава възможностите за избор за жените.
За повечето жени от бранша на платените сексуални услуги изборът на тази професия не почива на рационални основания и на наличие на други възможности. Те не решават да станат проститутки просто така. Правят този избор защото са лишени от други възможности за реализация. Вместо това, «възможностите» пред тях са ограничени от проблема как да изкарват прехрана за себе си и децата си. Подобен „избор" може да бъде окачествен по-скоро като „стратегия за оцеляване".
Проститутката поема по пътя на платената любов не защото гори от желание да направи това, за заото съществуващите за нея възможности са изключително ограничени. Тя е принудена да се адaптира към условията на неравенство установени от клиента, който й плаща, за да изпълнява тя това, което той пожелае от нея.
Повечето от интервюираните жени в проучванията на Реймънд и други през 2001г и 2002г. споделят, че са избрали секс индустрията поради липсата на други възможности. Много от тях сочат проституцията като последната им възможност или като принудителен начин за свързване на двата края. (Raymond et al, 2001г.; Raymond et al, 2002г.). Едно проучване установява, че 67% от длъжностните лица считат, че жените не тръгват по пътя на проституцията доброволно. От интервюираните социални служители 72% не вярват, че жените са избрали да станат част от секс индустрията по собствена воля (Raymond and Hughes: 2001г., стр. 91).
Секс индустрията поощрява към разграничаването между принудителна и доброволна проституция, защото именно това разграничаване, ако може да се използва за легализиране на проституцията, сводничеството и публичните домове, ще й осигури повече сигурност и защита от закона. Жените, които възнамеряват да предявят обвинения срещу сводници и правонарушители, ще трабва да поемат тежестта и да доказват, че наистина са били «принудени.» Как тези маргинализирани жени ще могат да докажат, че върху тях е упражнено насилие и принуда? Ако проституиращите жени трябва да доказват, че е била употребена сила при тяхното привличане или в техните „условия на работа", много малък брой проститутки ще получат достъп до правосъдие и малцина правонарушители ще бъдат подведени под отговорност.
Проституиращите жени трябва непрекъснато да прибягват до лъжи живота си, телата си и сексуалните си усещания. Лъжата е част от професията, когато клиентът попита: „Хареса ли ти?”. Същността на проституцията се основава на лъжата, че „на жените им харесва”. Някои бивши проститутки, заявяват, че след напускане на бранша им е отнело години да разберат и признаят, че не са имали свободен избор, защото да се откажеш от собствената си способност да избираш означава да се откажеш от самата себе си.
Без съмнение, един малък брой жени заявяват, че проституцията е техен доброволен избор, особено в обществен контекст, дирижиран от секс индустрията. По същия начин някои хора избират да взимат опасни наркотици, като например хероин. Въпреки това, дори когато членове на обществото се отдават на опасните наркотици, ние като граждани разбираме, че това им носи вреда и следователно никой не иска легализиране на хероина. В подобна ситуация водещият стандарт е вредата за човека, а не съгласието на човека.
В доклад на Международната организация по труда (UN International Labor Organization) от 1998 г. се посочва, че секс индустрията трябва да бъде разглеждана като легитимен икономически сектор, но е отчетено и че „... проституцията е една от най-унизителните форми на труд; проучванията (в 4 страни) показват, че жените от този бранш работят «под принуда», «с тежест на сърцето», «угризения на съвестта» и са страдали от психологически разтройства на личността. Значителна част от тях споделят, че биха напуснали този бранш, ако могат (Lim, 1998г., стр. 213)."
Когато една жена остане във връзка с мъж, който злоупотребява с нея, дори когато тя защитава неговите действия, за всички е ясно, че тя не прави това по свое желание. Поведението й на подчинение е предизвикано от комплексни фактори. Подобно на жените, жертва на домашно насилие, проституиращите жени също могат да отрекат, че с тях се злоупотребява, особено когато нямат други значими алтернативи.
10. Жените, заети в бранша на платените сексуални услуги, не желаят легализиране на секс индустрията и проституцията.
В едно изследване на трафика с цел сексуалнa експлоатация в пет страни, повечето от интервюираните жени станали обект на трафик с цел проституция във Филипините, Венецуела и САЩ категорично изразяват становището, че проституцията не трябва да бъде узаконявана и считана за легитимно професионално занимание. Те подчертават, че легализирането ще повиши рисковете и вредата за жените от страна на безмилостните клиенти и сводници, упражняващи насилие (Raymond et al, 2002). „В никакъв случай. Това не е професия. Това е унизително. Унизително е и насилието от страна на мъжете." Нито една жена от интервюираните не желае нейните деца, семейство или приятели да се прехранват по този начин. Друга жена заявява: „Проституцията ми отне живота, здравето, всичко." (Raymond et al, 2002г.).
Законовата алтернатива: наказуемост на търсенето на платените сексуални услуги
Няма взаимовръзка между легализирането на проституцията и подобряването на живота и положението на проституиращите жени. Разпространеното схващане, че след легализирането на секс индустрията всичко в света на проституцията ще бъде прекрасно, се опровергава от факта, че жените биват явно експлоатирани и унижавани, както и от това, че насилието и злоупотербата спрямо тях продължават да съществуват и след легализирането на проституцията от държавата. Легализирането се опитва да «изчисти» същността на проституцията. Внезапно мръсните пари стават чисти. Незаконните действия стават законни. За една нощ сводниците се превръщат в легитимни бизнесмени и обикновени предприемачи, а мъжете, които преди това не са си помисляли за проститутка, започват да разсъждават така: «След като не е незаконно и след като е обявено за законно, нямам причина да не го правя.»
Държавите, които легализират проституцията като професия имат сериозен икономически дял в секс индустрията. Следователно това ще засили зависимостта им от сектора на платените сексуални услуги. Ако на проституиращите жени се осигури статут на професионална дейност по предлагане на платени сексуални услуги, то тогава държавата може да абдикира от отговорността си за осигуряване на достоен труд и устойчива заетост за жените.
Вместо да се дава зелена светлина за легализирането на сексуалните индустрии, правителствата трябва да се борят срещу насилието и срещу сексуалната експлоатация на жените, работещи в този бранш, чрез въвеждане на правно регулиране на търсенето на проституция (платените сексуални услуги). Законодателите често се хващат като удавници за сламка за легализирането на този бизнес, защото считат, че нито една друга мярка не би била по-успешна. Съществува, обаче, законова алтернатива. Вместо проституцията да бъде разрешена, държавите биха могли да я ограничат чрез наказания за мъжете-клиенти на проституция и платени сексуални услуги.
В Швеция е разработено законодателство, като се отчита, че без търсене от страна на мъжете, не би имало предлагане от страна на жените. Поставяйки проблема извън ограничената рамка на легализирането, Швеция отчита, че проституцията е форма на физическо насилие на мъжете над жените и децата и че ползването на платени сексуални услуги е криминална дейност. Шведският закон изцяло взема предвид връзката между проституцията и незаконния трафик на хора: «Проституцията и трафикът на жени са порочни практики, които са взаимно свързани; за ефективните мерки за борба с трафика е необходимо да се предприемат конкретни мерки срещу проституцията» (Ekberg, 2003г., стр.69).
Шведският Закон за защита на жените от насилие (1997/98:55) забранява и предвижда наказание при закупуването на „сексуални услуги". Чрез този подход се цели ограничаване на търсенето на сексуални услуги от страна на мъжете «Чрез забраната на закупуването на сексуални услуги можем по-ефективно да се преборим с проституцията и нейните пагубни въздействия, отколкото до момента.» (Шведска правителствена администрация 1998г., стр. 2) ефективно противодействие." Законът ясно постановява, че „проституцията е нежелан социален феномен" и е „пречка за продължаващото развитие на процеса за установяване равенство между мъжете и жените."
Резултатите от шведското законодателство са повече от обещаващи. Забраната за закупуване на платени сексуални услуги се радва на силна обществена подкрепа. През 2000г. и 2001г. са проведени няколко социологически проучвания, според които приблизително 80% от шведското население подкрепя закона.
През последните три години от приемането на закона уличната проституция е ограничена. Броят на проституиращите жени е намалял с 50%, а 70-80% от клиентите са напуснали публичните заведения. Нещо повече, един полицейски служител заявява, че няма данни проституцията да се практикува «на скрито» или да се е разраснала в секс клубовете, агенциите за компаньонки и публичните домове (Bjorling, 2001г.). Полицията цитира също и че Законът е имал сериозно отражение върху проблема с трафика на хора.
В Швеция са били насочени и доста усилия за превенция на търсенето и ползването на платени сексуални услуги, като за целта е проведена национална кампания срещу проституцията и трафика на хора. През май 2002г. шведската кампания срещу проституцията и незаконния трафик е организирана на хиподрума за конни надбягвания Солвала в Стокхолм. Феновете на този спорт често празнуват победите си в публичните домове. След състезанията сводниците обикновено дебнат потенциални клиенти и ги водят в публичните домове. След първото състезание Вице-премиерът на Швеция и Министър на равнопоставеността на половете, М. Винберг, изнася реч пред 5000 души за целта на кампанията и за насочеността й срещу купувачите на сексуални услуги от жени и деца (Ekberg, 2003г., стр. 71). Проведени са и национални кампании с постери, насочени към ограничаване търсенето на сексуални услуги. Законът за забрана на ползването на платени сексуални услуги е широко популяризиран в градския транспорт, по автобусните спирки, метро станциите и чрез уличните автомобили из цяла Швеция върху цветни плакати.
Изключително малко се говори за ролята на секс индустрията за разрастването на глобалния пазар със сексуални услуги от жени и деца. Вместо това, се развиват възгледите, че проституцията може да се превърне в едно по-добро професионално занятие за жените, като бъде легализирана и организирана в съюзи на т.нар. «сексуални труженички», както и с помощта на кампании, осигуряващи презервативи, но всичко това всъщност не им предлага други алтернативи, различни от проституцията. Също така много се дебатира по темата как да бъдат задържани жените в бизнеса с платени сексуални услуги, но малко се говори по въпроса как да бъдат изведени от него.
От голямо значение за борбата с трафика на хора е по какъв начин държавите ще регулират законодателно проблема с проституцията. Застъпниците за борбата с трафика на хора трябва да поставят активно и открито въпроса за проституцията като основна причина за трафика с цел сексуална експлоатация и да оборят позициите на хората, които по време на правителствени и неправиителствени форуми настояват да се обсъжда и разглежда единствено проблемът за трафика, без да се отчита неговата взаимовръзка с проституцията. Редица представители на правителствените и неправителствени организации се подчиняват на цензурата, която бива налагана по време на международните срещи, където върху делегатите се упражнява натиск да не говорят за проституция, а само за трафик на хора.
Вместо да се възползват финансово от икономическите ползи на секс индустрията чрез данъчно облагане, държавите биха могли да конфискуват активите на бизнеса с платени сексуални услуги и тези финансови средства да се използват за осигуряване на реални алтернативи за жените, които проституират. Мерките за борба с трафика на жени и проституцията, мерките за наказателно преследване на склоняващите към проституция лица, сводниците и клиентите няма да бъдат ефективни ако държавните власти не инвестират в подобряване на бъдещето на проституиращите жени чрез осигуряване на необходимите икономически ресурси, които да дадат възможност на жените да подобрят живота си.
Дженис Г. Реймънд е почетен професор по Изследвания за жените и Медицинска етика от Университета в Масачузетс, Амхърст. Тя е и доцент по международно здравеопазване в Колежа по обществено здравеопазване в Бостънския Университет. Била е гостуващ професор в Университета в Линкопинг в Швеция и гостуващ изследовател в Техническия институт в Масачузетс. Тя е помощник-изпълнителен директор на Коалицията за борба срещу незаконния трафик на жени, международна неправителствена организация със статут на консултативен орган от категория II към ECOSOC, и с филиали в редица места по света.
Д-р Реймънд е стипендиант на Американския национален институт по правосъдие, Фондацията Форд, Американската информационна агенция, Националната фондация на науките, Норвежката организация за научно-изследователска дейност и развитие (NORAD), и на ЮНЕСКО.
Професор Реймънд е автор на пет книги и множество статии, преведени на няколко езика, по въпроси, свързани с насилието над жени, женското здраве, феминистката теория и биомедицина, като последното й произведение е озаглавено «Жените като утроби: репродуктивната свобода и битката за женските тела» (Харпър, Сан Франциско, 1994г.). Изнася лекции на тези теми по целия свят.
Библиография:
Altink, Sietske. (1995). Stolen Lives: Trading Women into Sex and Slavery (London: Scarlet Press).
Budapest Group. (1999, June). The Relationship Between Organized Crime and Trafficking in Aliens. Austria: International Centre for Migration Policy Development.
Bureau NRM. (2002, November). Trafficking in Human Beings: First Report of the Dutch National Rapporteur. The Hague. 155 pp.
Daley, Suzanne. (2001, August 12). "New Rights for Dutch Prostitutes, but No Gain." New York Times, pp. A1 and 4. Dutting, Giseling. (2000, November). "Legalized Prostitution in the Netherlands - Recent Debates. Women's Global Network for Reproductive Rights, 3: 15-16.
IOM (International Organization for Migration). (1995, May). "Trafficking and Prostitution: the Growing Exploitation of Migrant Women from Central and Eastern Europe. Budapest: IOM Migration Information Program.
Lim, Lin Lean (1998). The Sex Sector. International Labour Office, Geneva, Switzerland.
Raymond, Janice G., Donna M. Hughes, Donna M. and Carol A. Gomez (2001). Sex Trafficking of Women in the United States: Links Between International and Domestic Sex Industries, Funded by the U.S. National Institute of Justice. N. Amherst, MA: Coalition Against Trafficking in Women. Available at http://www.catwinternational.org
Raymond, Janice G., Jean d'Cunha, Siti Ruhaini Dzuhayatin, H. Patricia
Hynes, Zoraida Ramirez Rodriguez and Aida Santos (2002). A Comparative Study of Women Trafficked in the Migration Process: Patterns, Profiles and Health Consequences of Sexual Exploitation in Five Countries (Indonesia, the Philippines, Thailand, Venezuela and the United States). (2002). Funded by the Ford Foundation. N. Amherst, MA: Coalition Against Trafficking in Women (CATW). Available at http://www.catwinternational.org
South China Morning Post (1999, September 10)."Brothel Business Booming at a Legal Red-Light District Near You."
Sullivan, Mary and Jeffreys, Sheila. (2001). Legalising Prostitution is Not the Answer: the Example of Victoria, Australia. Coalition Against Trafficking in Women, Australia and USA. Available at http://www.catwinternational.org
Tiggeloven, Carin. (2001, December 18). "Child Prostitution in the Netherlands." Was available at http://www.nw.nl/hotspots/html/netherlands011218.html.
* Благодарим за любезното съдействие на Д-р Дженис Реймънд да преведем и публикуваме тази статия на български език.
No comments:
Post a Comment