Легализация на проституцията зад термините "регулация" и "контрол"

Тези дни по информация от медиите стана ясно, че МВР не се е отказало от намерението си да легализира проституцията. Само, че този път без много шум. Ето какво научихме от вестник Струма от 5 декември, 2007 г.:

МВР: Най-често предлагат телата си за пари жените от ромската общност

Законопроект за регулация и контрол на проституцията се обсъжда от работна група в МВР. Това съобщи Величко Гочев, експерт в Главна дирекция „Противодейс­твие на престъпността, опазване на об­ществения ред и превенция" към МВР, по време на дискусия. Гочев обясни, че про­ектозаконът има за цел не да инкриминализира проституцията, а да я постави в рамки, в които тя може да бъде контролирана и да бъде по-лесно приета от общес­твото. Гочев отбеляза, че ако проституци­ята бъде изцяло легализирана, това ще доведе до негативен обществен отговор...."

По думите на г-н Гочев излиза, че в момента МВР работи върху проектозакон за частично легализиране на проституцията. Какво означава частично легализиране? Кой и кого се опитва да заблуди с благозвучни термини от рода на «регулация» и «контрол». Регламентирането със закон на дейността на публините домове, означава на практика тяхното легализиране.

Асоциация Общество и ценности се опита неколкократно да се свърже с дирекция „Противодейс­твие на престъпността, опазване на об­ществения ред и превенция", но никой не отговаряше на телефона. Изпратихме официално запитване по пощата по повод публикуваната информация. Желаем да разберем дали информацията във вестник "Струма" е достоверна и дали МВР обсъжда законопроект за регулация и контрол на проституцията?!?
--------
Вестник Труд от 5 декемрви е съобщава същата новина:
"Законопроектът за регулация и контрол на проституцията, който се обсъжда в МВР, цели не да криминализира секса за пари, а да постави явлението в рамки, в които може да бъде контролирано, каза експертът от МВР Величко Гочев."

Отчитане на дейност или вършене на работа?

Днес Националната комисия за борба с трафика на хора към парламента организира кръгла маса. Отново темата е: "за" или "против" легализацията на проституцията у нас. Това се случва месец след като правителството официално заяви позицията си срещу легализацията на проституцията в лицето на Румен Петков и Борис Велчев и в присъствието на президента Първанов, министъра на Правосъдието - г-жа Тачева и други високопоставени лица, по време на конференция срещу трафика на жени. Малко преди конференцията правителството направи "разък завой" в политиката си, с който беше преустановена и работата на групата подготвяща законопроект за легализирането й.

На 18 октомври, по случай Европейския ден за борба с трафика на хора, тази позиция бе отново затвърдена от различни представители на властта и намери широко отразяване в медиите.

След всичко това днес отново разбираме, че експерти обсъждат да се легализира или не проституцията у нас. В онлайн изданието на вестник "Дневник" например се казва:

"Оформя се позицията, че в България не трябва да се легализира проституцията. Това каза по време на Кръгла маса "За и против легализирането на проституцията в България в контекста на трафика на хора - гледни точки и добри практики", Христо Манчев - заместник-главен прокурор на България и член на Националната комисия за борба с трафика на хора..."

Дотолкова целенасочено някои наши институции си изпълняват "план-програмата", че вместо да продължат оттам докъдето други са стигнали, те отново се връщат на стартовата линия. Понякога е нужно да признаеш постигнатото от друг и да го доразвиеш, като например създаването на правни механизми за намаляване на трафика и сексуалната експолатация. Останалото, често пъти е отчитане на дейност.

По-натам журналистът от вестник "Дневник" отбелязва:

Участниците в Кръглата маса ще бъдат запознати със законовите рамки, с добрите практики по проблема в Холандия, Швеция, Норвегия, САЩ и Великобритания. Дискусията се организира от Националната комисия за борба с трафика на хора към парламента."

Интересно би било да разберем добрите практики, които колегите от Холандия са споделили на кръглата маса? Вероятно са споменали една от последните такива предприета от кмета на Амстердам, за затваряне на 1/3 от витрините в квартала на "Червените фенери." Това за пореден път сочи, че легализацията на проституцията не води до нищо добро. В Амстердам например това е довело до съсредоточаването на бизнеса в ръцете на мафията и основно в лицето на един човек, като в голямата си част този бизнес остава в сивата икономика и съдейства за разрастване на незаконния трафик и експлоатация.

Медиапул пише, че "В България най-строгите наказания са за сводниците и лицата, които предоставят помещения за проституция." Добре е да си зададем въпроса колко са закритите нелегални публични домове и колко сводници са в затвора? И легализирането на проституцията не прави ли държавата сводник, чрез закрилата на тези домове?

Какво да направя ако в блока ми има публичен дом?

По време на кампанията "Гражданско действие срещу легализацията на проституцията" при нас съвет потърсиха хора, в чиито жилищни входове денонощно кипи "неуморен" труд. Или с други думи необезпокоявани от никого сводници развиват дейността си в жилищни кооперации.

По неофициални данни от медиите в столицата има над 100 такива домове. Те са известни и на таксиметровите шофьори, на които често им се налага да извозят клиентите си до тях. Много хора от страх да не пострадат не смеят да предприемат някакви действия. Други не вярват, че могат да променят статуквото, а трети искат, но не знаят как.

В София вече има случаи на закрити нелегални публични домове, помещаващи се в апартаменти. Това често пъти е благодарение на про-активността на живущите във входа. Истината е, че чрез адекватна гражданска инициатива можем да променим начина си на живот. Още повече, че дейността на публичните домове попада извън закона.

По-долу за ваше улеснение сме поместили примерна жалба и имената на съответните институции, до които е препоръчително да я адресирате.

Преди това е нужно свикването и провеждането на общо събрание на живущите във входа. То се свиква по установения от закона ред. След това се изготвя протокол за дневния ред, където се записва, че е постъпило оплкване от живущите във входа за наличието на публичен дом и че е взето решение за проверка на апартамент N __, с цел преустановяване на незаконни дейности.

Протоколът се прилага към жалбата, на която се поставя лице и адрес за контакт. Те могат лично да се заведат или да се изпратят с обратна разписка по пощата до упоменатите по-долу институции.

Желателно е живущите да поискат да се направи проверка/акция от страна на органите на реда. Често пъти в тези "домове" жертва на сексуална експлоатация са малолетни деца. Ако вашият случай е такъв е много важно да сигнализирате за това.



ДО

ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА

СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

...-ТО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР

КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

КМЕТА НА СО- РАЙОН “……………”

ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

МЕСТНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

………………………………………………………………….

ЖАЛБА – МОЛБА
ОТ ЖИВУЩИТЕ В БЛОК …….., ВХ.”……” В Ж.К.”…………”

АДРЕС ЗА КОРЕНСПОНДЕНЦИЯ: …………………


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,


Ние, живущите в блок …….., с настоящата жалба – молба, в изпълнение на протоколни решения на входа, Ви сезираме, като изразяваме своето недоволство и несъгласие за съществуването на публичния дом на …….. етаж на входа ни – ап………., т.к. ежедневните и многобройни посещения в него създават пречки за нормалното обитаване и живеене във входа и молим да предприемете незабавни действия за неговото затваряне.

Ежедневно всеки един от нас е свидетел на това, че много и различни млади момичета и мъже се отправят към него. Същото е достояние и всеизвестно и на живущите в блока и квартала. Има сайт с дейността в интернет.

Публикуваха се статии в жълтата преса. Някои от нас намират картички с адреса на публичния дом и предлаганите услуги. На други от нас системно се оказва тормоз чрез нощни позвънявания. Често се чупят входните брави и врати, за да се осъществява по – лесен достъп до входа. Осветлението е включено по цяла нощ. Страхуваме се да се прибираме в по – късните часове поради постоянен поток от непознати лица. Често има обири на апартаменти.

Децата ни ежедневно виждат случващото се и не може да бъдат предпазени от пагубното морално въздействие, което този дом им оказва. Нарушават се правото ни на нормално и спокойно ползване на собствеността ни. Живеем под непрекъснато напрежение и страх какво би могло да се случи.

Молим, да се вземат незабавни мерки от всяка една инстанция, съобразно нейните правомощия, което в крайна сметка да реши проблема окончателно и ап………… да бъде затворен за дейността, която в момента се упражнява.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Протокол от ОС и Списък на живущите.

Лице за контакт
Адрес

Глас за истината

В петък прегледах новините свързани с трафика на хора и проституцията по повод Евопрейския ден за борба с трафик на хора - 18 октомври, обявен официално от европейският комисар по правосъдието, свободата и сигурността - Франко Фратини. Докато четях новините можех отново да видия рязкия завой, който правителството ни направи в политиката си относно проституцията.

Радвам се, че като граждани сме били част и двигател за тази промяна и ГЛАС НА ИСТИНАТА за другите. Колко ли невинни жени и деца щяха да станат жертва на трафик и проституция вследствие узаконяването на проституцията у нас? Може би десетки хиляди. В Холандия например детската проституция нараства от 4,000 през 1996г. на 15,000 деца през 2001 година. С цената на живота на хиляди деца и млади жени българското правителство беше почти готово да каже "да" на подобен проектозакон. И с каква цел? За да задоволи финансовите апетити на определена група хора, свързани с управлението.

През изминалите месеци разговаряхме с различни хора, представители на неправителствени и правителствени организации, управляващи, международни организации, журналисти и дипломати. Дори и само в орепделени медии да се спомена името на Асоциация общество и ценности и на пръв поглед да изглежда, че шепа хора знаят за направеното от нас и събраната подкрепа, това съвсем не е така. Срещнахме се и установихме контакт с ключови хора, които не знам дали по друг повод бихме срещнали.

Представители на международни организации и дипломати бяха приятно изненадани да разберат, че гражданско сдружение "Асоциация Общество и ценности" е започнато от хора с конкретна цел и кауза, а не водени от желанието да усвоят пари по дадени програми (което предполагам е мотива в повечето случаи).

Заемането на твърда позиция от самото начало срещу легализацията на проституцията ни постави на "опасно" място. Съмишленици от неправителствени организации и журналисти ни предупреждаваха да внимаваме защото много пари, големи бизнесмени от туристическия бранш и видни политици стоят зад този законопроект (или с други думи са въвлечени в бизнеса с проституция). Разбрахме също, че големи суми пари се "наливаха" в медиите за PR-а и промяната на обществената нагласа в полза на легализирането на проституцята. Дори и журналисти да желаеха да публикуват читателските ни мнения и коментари, техните намерения бяха осуетявани поради несъвпадане с "линията", която главните редактори следваха. Други техни колеги дори и не се опитваха да направят опити да публикуват мнения срещу легализацията.

Сред направените срещи с представители на различни неправителствени организации разбрахме, че не всички ще имат смелостта и интереса да отстояват подобна позиция. Много от тях излязоха с извинения от рода на: "все още нямаме позиция по този въпрос, тъй като нужно е да се направят повече изследвания" или "колелото на законодателните промени у нас е вече завъртяно и няма смисъл да се опитваме да го спираме".

Продължихме да излагаме аргументите си и да говорим истината, предизвиквайки хората за честност и открита позиция по този въпрос. Стана ясно, че една от основните причини за липса на позиция или позиция в полза на легализацията на проституцията при някои неправителствени организации у нас се оказа работата им по програми на Министерство на здравеопазването, както и такива финансирани от страни легализирали проституцията. За тях да заемат позиция срещу легализацията би било равнозначно да се изправят срещу политиката на спонсорите си, а оттам и липсата на средства.

Интересното беше, че докато течеше "кампанията за легализация на проституцията" през последните шест месеца, отговорите, които получихме от служители от държавната администрация бяха в полза на легализацията, а един от тях - неутрален.

Сега обаче е различно. Плочата се обърна. Привърженици и съмишленици колкото искаш.

Колко от нас обаче са готови да заложат живота си за каузата на ИСТИНАТА и да не я предават независимо от цената и броя на съмишлениците? Защото съотношението не е непроменима константа и както стана в случая с легализацията на проституцията, то много бързо може да се промени.

Въпроса е: коя е твоята кауза и готов ли си да дадеш живота си за нея?

Веднъж разбрали истината не би трябвало да има нещо, което да ни спре.

Прождабата на плът е престъпление

Това заяви министърът на вътрешните работи Румен Петков по време на конференцията срещу трафика на жени.

На 5 октомври, 2007г. се проведе конференцията "Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие" организирана от "Институт за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа" и фондация "Български център за джендър изследвания".

На нея присъстваха редица високопоставени лица, между които г-н Георги Първанов, г-н Джон Байърли, г-н Румен Петков, г-жа Меглена Тачева, г-н Борис Велчев, както и редица международни дипломати, представители на неправителствения сектор у нас и други гости. Един от основните въпроси, който беше засегнат по време на конференцията бе за връзката между трафика и проституцията и последствията легализирането й.

"Трафикът на жени към държави, узаконили проституцията е нараснал многократно" - заяви Надежда Михайлова в речта си по време на откриването на конференцията.

Господин Георги Първанов подчерта за важността на гражданския сектор, като инициатор на подобни събития, както и ролята на неправителствените организации в оказване специализирана помощ на жертвите на трафик. Той каза, че натиска на гражданските организации трябва да продължава. "Всички ние сме били обект на този натиск" сподели президентът.

Посланникът на САЩ у нас, г-н Джон Байърли, заяви своята загриженост относно закон за легализиране на проституцията у нас. По думите му подобен закон ще доведе до увеличаване на организираната престъпност.

"Легализацията на публичните домове означава да се създадат законни предпоставки за експлоатацията на хора", каза Борис Велчев. "Хора със съмнителна репутация и дейност - да легализират бизнеса си, да изперат пари," сподели той. Министър Тачева изрази позицията, че министерството на правосъдието ще разчита на проведените по време на конференцията експертни дискусии за това дали проституцията трябва да бъде легализирана или не.

Минисътрът на вътрешните работи заяви, че продажбата на плът е престъпление и че България се нуждае от една по-строга законова рамка. Той спомена примера на Швеция в това отношение, където търсенето на сексуални услуги е наказуемо. Шерин Местан заяви, че връщането на доверието на децата към възрастните е много трудно, както и тяхното възстановяване след като веднъж са станали жертва на трафик. Основна цел според нея трябва да бъде превенцията.

Професор Елеанор Гайтан, старши координатор от отдела за борба с трафика на хора към държавния департамент на САЩ каза, че проституцията не е професия и че над 50% от жертвите на трафик са деца. Две трети от всички трафикирани са с цел сексуална експлоатация. На повечето места, където проституцията е легална, голяма част от бизнеса остава в сянка.

Мнението на експертите в областта, както и на представителите на неправителствените организации и граждани беше единодушно, а именно че проституцията не трабва да бъде легализирана.

От споделеният опит и изложените правни межанизми за противодействие на трафика на жени в Скандинавските страни и страните от ЕС стана ясно, че предстои изготвянето на конкретни предложения за органичаване сексуалната експлоатация и трафика на жени, които да бъдат внесени в Народното събрание.


източник: Асоциация общество и ценности
www.openeyesbulgaria.blogspot.com

Над 65 организации и 3,200 граждани застанаха срещу легализацията на проституцията

Кампанията по проекта "Гражданско действие срещу легализацията на проституцията," към "Асоциация Общество и ценности" за два месеца събра 3,200 подписи на граждани. Откритата позиция изготвена съвместно с Фондация "Български център за джендър изследвания" срещу легализиране на проституцията получи подкрепата на над 65 неправителствени организации у нас.

Тези данни ще бъдат изнесени на организираната на 5 октомври конференция на тема: "Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие" в Националния дворец на културата.

На откриването ще вземат участие президентът на Република България г-н Георги Първанов, г-жа Миглена Тачева - министър на правосъдието, главният прокурор г-н Борис Велчев, министърът на вътрешните работи г-н Румен Петков, посланикът на САЩ у нас
г-н Джон Байърли и други почетни гости от България и чужбина.

Една от целите на кампанията е да покаже, че гражданското общество у нас не желае узаконяването на проституцията, което е пряко свързано с разрастване на трафика и сексуалната експлоатация на жени и деца. Друга важна цел на Асоциация "Общество и ценности" (АОЦ) е запознаването на обществеността с последствията от подобен законопроект, както и с горчивия опит на страните, легализирали проституцията.

В откритата си позиция АОЦ заедно с другите неправителствени оргнизации застават на мнението, че легализирането на проституцията ще доведе до разрастване на секс туризма, трафика на хора, нелегалната и детска проституция и ще задълбочи отрицателните стереотипи за принизената роля на жената.

Навременната намеса и противодействие от страна на гражданското общество и международната общност са изключително важни за предотвратяване на узаконяването, а оттам и разрастването на бизнеса на престъпните групировки свързан с трафика и експлоатацията на жени и деца.

По този повод представители на асоциация "Общество и ценности" проведоха редица срещи с представители на държавни институции и неправителствени организации у нас и в чужбина по повод съпътстващите подобен закон последствия за България - в индивидуален, социален, здравен, икономически, политически и международен аспект.

По-рано тази година президентът, министрите на външните работи, вътрешните работи, здравеопазването и правосъдието, председателите на парламентарно представените партии и председателите на пет от комисиите в парламента получиха открито писмо срещу легализирането на проституцията от името на 108 представители на международни организации от цял свят. Един от инициаторите на писмото, професор Дона Хюс от Университета "Роуд Айлънд" в САЩ, ще вземе участие като говорител в една от сесиите на конференцията.

Опитът на страните узаконили проституцията показва, че когато пред нея бъдат премахнати законовите бариери, тогава изчезват и социално-нравствените. Често изтъкваният мотив за приходи от данъци и такси е крайно неоснователен поради трудната събираемост на този вид постъпления. Наскоро Федералното бюро по ревизиите на Германия отчете, че страната е загубила 2 милиарда евро от неплатени такси от секс-услуги.

Логичен е въпросът колко пари са постъпили в държавната хазна от официално регламентираната професия "компаньон/ка", клубовете за ескорт услуги и т.н., при положение, че подобен род дейности са широко разпространени. И трябва ли държавата ни да се превръща в сводник?

Целта на асоциация "Общество и ценности" е да бъде фактор за демократичното развитие и положителните промени в българското общество. Гражданските действия на асоциацията са ориентирани в защита на семейството и семейната институция у нас, както и срещу закони, касаещи нарушаването на човешките права, увеличаване трафика на хора, детската проституция и порнографията.


Михаела Джоргова
Връзки с обществеността и медиите
Асоциация Общество и ценности
contact@sva.bg

Mитове и реалности за легализирането на проституцията

Легализиране означава всяка форма на държавна легитимация на системата за проституция, която прави секс индустрията изцяло законна, узаконява всички нейни аспекти или регулира мнимия «бизнес» на проституцията чрез регистриране на жените и въвеждане на данъчно облагане на публичните домове.

Митове

Легализирането на проституцията контролира индустрията и води до намаляване на организираната престъпност.
Незаконните публични домове и трафикът процъфтяват винаги, когато проституцията бива легализирана. Германия, например, се е превърнала в желано направление за трафикантите в Европа, които всяка година прекарват през страната хиляди незаконно търгувани жени.

Легализирането на проституцията я прави по безопасна за жените.
Насилието, съпътстващо проституцията няма да бъде премахнато посредством легализиране, публични домове или медицински прегледи. Кодексите за здравословни и безопасни условия на труд, въведени в публичните домове в Южен Уелс, Австралия, отчитат рисковете за проституиращите жени при задължението им да проверяват, без риск да бъдат ударени, дали мъжете са махнали презервативите си. В тях се препоръчва жените, които се занимават с проституция, да стерелизират самомазо инструментите за рязане и жигосване, за да може кръвта, изпражненията и урината, които може да са част от сексуалните забавления, да не разпространяват инфекции. Паник-бутоните в заключените стаи на публичните домове също не предпазват жените от насилие. За жените по света проституцията е жестока травма, независимо дали е легализирана или не.

Грижа за общественото здраве.
При узаконената проституция на медицински прегледи се подлагат жените, а не мъжете. В легалните публични домове проституцията застрашава здравето на жените, което е недопустимо за другите видове труд. Жените са изложени на риск от нежелана бременност и венерически болести, защото много от мъжете не желаят да използват презервативи. Едно изследване от Мелбърн, щата Виктория, установява, че 40 процента от клиентите на проститутките не използват презерватив.

Жените от индустрията на платените сексуални услуги желаят проституцията да се узакони.
Жените желаят по-скоро да напуснат секс-индустрията, а не законът и институционалните практики да легализират положението им. Легализирането на проституцията дава повече власт в ръцете на сводниците.


Подобряване на имиджа и туристическата привлекателност на България.
Легализирането на проституцията ще превърне България в международна дестинация за секс-туризъм. Страната ни ще привлича предимно мъже, които ще идват с нискобюджетните самолетни компании за евтин секс.

Плащане на дължими данъци и такси на държавата.
Голяма част от домовете и проституиращите остават в нелегалност (Германия, Австралия, Швейцария, Унгария). В Германия е констатирано, че нито жените, нито голяма част от притежателите на публични домове плащат дължимите по закон данъци и такси. У нас по закон публичните домове и сводниците подлежат на наказателна отговорност. Статистиките показват, че по-скоро са изключение случаите на закриване на такива домове и налагане строги парични санкции на сводници и трафиканти.


Реалности

Легализирането на проституцията узаконява организираната престъпност.
Легализирането на проституцията не узаконява положението на жените, които проституират. То узаконява сводниците, публичните домове и клиентите. Легализирането на проституцията е узаконяване на цялата индустрия с платени сексуални услуги. Така проституцията се превръща в нормален бизнес. Мръсните пари изведнъж стават чисти. Незаконните действия стават законни. За една нощ сводниците се превръщат в легитимни бизнесмени и предприемачи. В страните легализирали проституцията голяма част от бизнеса продължава да е нелегален. Откритите публични домове в повечето случаи служат за параван на нелегалните. Установено е, че с легализирането на проституцията нелегалната и уличната проституция не намаляват, но в повечето случаи се увеличават.

Легализирането на проституцията води до превръщането на насилието срещу жените в нормално явление.
Мъжете, които преди това не са си и помисляли да отидат на проститутка, започват да смятат, че след легализирането на проституцията, жената може да бъде третирана като сексуален обект.

Легализирането създава култура на проституцията.
Културата, развиваща се вследствие на легализирането на проституцията, има отрицателно въздействие върху положението и всекидневието на всички жени и засилва неравенството между половете.

Легализацията разраства секс-индустрията.
В Холандия, например, секс-индустрията се е разрастнала с 25% след легализирането й. Броят на публичните домове в Швейцария се удвоява няколко години след частичното легализиране на проституцията. Повечето от тези публични домове не плащат данъци и много от тях са незаконни.

Легализирането на проституцията води до увеличаване на детската проституция.
Обратно на схващането, че наличието на закон регламентиращ проституцията ще намали детската проституция, опита на страните легализирали проституцията свидетелства за нейното разрастване. В Холандия от 4,000 проституиращи деца през 1996г. след легализирането на проституцията техния брой нараства на 15,000 през 2001г. Детската проституция драматично се е увеличила във Виктория в сравнение с другите австралийски щати, където проституцията не е узаконена.

по материали на Фондация "Български център за джендър изследвания" и Международна коалиция срещу трафика на жени (CATW)

Проституцията като легална индустрия

Теодора Палигорова

Въпросът за проституцията е изключително дискутиран в съвременното общество. Основният проблем тук е не толкова моралността на продаването и купуването на секс, а по-скоро съпътстващите я негативни социални явления, като например трафик на хора, малолетна проституция, разпространение на СПИН/HIV, насилие, кражби, обири, а също така и потенциално намаляване на цената на недвижими имоти в райони, в които се практикува тази дейност.

У нас също се заговори за регламентиране на тези социални взаимоотношения в последните няколко месеца. Главните инициатори на законопроекта за проституцията -МВР и Националният борд по туризма, изтъкват, че „сигурност и контрол са ключовите понятия в основата на предстоящата правна регламентация.”

Не е ясно каква точно е целта на инициаторите на този законопроект. Дали те ще се задоволят да предложат тривиални краткосрочни мерки, които само претендират да регулират проституцията, или ще дръзнат да започнат дългосрочна реформа, която ще адресира източниците на този род дейност, остава отворен въпрос. Става ясно обаче, че една от целите на легализацията е да внесе данъци в държавната хазна.

На скоро bTV състрадателно отбеляза, че всички печелили от проституцията в Сандански, а само „за държавата разбира се, няма и стотинка”. От изявление на министъра на вътрешните работи Румен Петков пък разбираме, че „България не се смята за дестинация за т.нар. детски секс-туризъм”, въпреки че австрийската организация за защита на децата ЕСПАТ съобщи, че България и Румъния заемат челни позиции по секс с деца, поради „процъфтяващия туризъм и липсата на особен контрол”.

Със сигурност е трудно да се намери „правилна формула”, която да подобри сегашната ситуация. Въпросът преди това обаче е търси ли се такава, или вече има предварително изработен вариант, който само трябва да мине през пленарна зала и да стане закон. В един публичен дебат, за какъвто нашето общество било узряло по думите на народния представител Светослав Спасов в официално съобщение на пресцентъра на МВР, би трябвало всички страни да вземат участие.

До сега в медиите предимно се изтъкват позитивните аспекти от легализация на проституцията и големите приходи от бъдещото облагане. Как обаче се взима предвид мнението на неправителствените организации, които не са съгласни с такава легализация, не е ясно. Също така не се разяснява от политиците каква е „цената” на очакваните приходи от легалната проституция, а едностранчиво се изтъква колко е добре за всички нас проституцията да е легална.

Например, не е новост за други страни, че легализация на проституцията води до:

• Значително разрастване на цялата секс индустрия, както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането
• Увеличаване дяла на организираната престъпност в секс индустрията
• Многократно умножаване и разпространение на детската проституция
• Засилване на трафика на жени от чужбина към страната
• Покачване на насилието към жени, въвлечени в проституция

Ако гледаме на проституцията само като на стопанска дейност, е важно да разберем каква е нейната „пазарна структура”. Все още няма реални данни за това от къде идват проститутките, лесно ли се влиза в тази индустрия, кои са купувачите, как се определя цената на услугата, каква част от индустрията зависи от посредници (в този случай сводници), колко на брой са тези сводници и как си разпределят пазара. С други думи, това конкурентен, монополистичен или олигополистичен пазар е? Все въпроси, на които трябва да се отговори, ако искаме успешна регулация. Като че ли единственият „факт” до сега, с който най-вече се жонглира в медийното пространство, е това, че проституцията била най-древната професия, което по никакъв начин не обосновава нуждата от легализация.

Този вид дейност обаче, колкото и нашите политици и медии да се опитват да ни убедят, че е като всички останали, е доста различна. Дори държавите, които вече са въвели подобна регулация, следват доста противоречиви модели и все още се опитват да намерят най-добрият вариант. Например, проституцията е криминално деяние в САЩ и Ирландия; в Швеция, а отскоро и в Норвегия само „купувачите” се наказват; в Германия това е легална дейност; в Холандия това също е легална дейност, но се практикува в определени зони; Франция и Испания пък решават, че самата дейност е нелегална, но няма наказания нито за купувача, нито за продавача.


Подобно на други страни, у нас Наказателният кодекс предвижда наказание за тези, които склоняват друго лице към проституция. Съществува ли друга дейност, която се нуждае от подобен вид регулация? С евентуалната легализация ще излeзе, че ако някой насила те принуждава да проституираш, е незаконно. От друга страна, ако ти сам избереш да го правиш, това е напълно легално. Например, законът не го е грижа дали си станал инженер, защото родителите ти (или някой друг) са те принудили да избереш да станеш такъв, или защото ти си решил така. Никъде в Наказателния кодекс не се казва, че има санкции за родители, които склоняват техните деца да станат инженери. Едва ли не, когато стане дума за „дейността проституция”, законът започва да се вживява в ролята на гарант на свободата на избора.

Това се налага поради факта, че тази дейност изначално носи в себе си престъпен характер, и законът трябва да защити онези, които са принуждавани да я практикуват. Тъй като днес правото на личен избор е станало висша ценност в модерните общества, с една легализация законът ще се съгласи, че изборът на професията проституция е твое гражданско право. Така че от една страна легализацията (най-вероятно с регулации) иска да постави проституирането на едно ниво с учителстването като законна професия, а от друга страна - да защити онези, които са принуждавани да проституират.

От самото начало, без да взимаме под внимание каква точно ще е регулацията на легалната проституция и как тя ще се осъществи на практика у нас, това е невъзможна задача. Изглежда в този случай формулата „вълкът сит и агнето цяло” няма как да работи – бъдещата легализация ще доведе до вече споменатите по-горе последствия. Имайки предвид обаче трудността при събиране на данъци от такъв вид дейност по принцип и слабото приложение на наказанията за неплащане на данъци у нас, не е ясно дали въобще ще се съберат тъй много очакваните високи приходи.

Интересно е как изведнъж този закон се намесва и в семейните взаимоотношения. Сигурна съм, че никой няма да се съгласи неговите майка, дъщеря, съпруга или сестра да изберат да станат проститутки. Можете ли да си представите да отидете на работа и да чуете един да се хвали с това, че дъщеря му ще става учителка, а пък друг, че ще става проститутка? Няма такава ситуация! Нещо отвътре ти казва, че това не е нормално и няма закон, който да може да надвие това чувство. Проблемът обаче е, че нашите законодатели не мислят, че техните майка, съпруга, дъщеря и сестра ще станат проститутки, а по скоро смятат, че това ще са майката, съпругата, дъщерята и сестрата на съседа примерно. Интересно е обаче откъде ще се намерят тези проститутки, ако всеки си мисли, че това не са неговите дъщеря, сестра, съпруга и/или майка?

Получава се също така, че ако баща се опитва да спре дъщеря си да стане проститутка, или син се опитва да спре майка си да стане проститутка, или съпруг се опитва да спре съпругата си да стане проститутка, или брат се опитва да спре сестра си да стане проститутка, тогава, законът ще се намеси: „Не се притеснявай, ти имаш право да станеш проститутка, даже и целият свят да казва, че не е съгласен, аз, законът, гарантирам, че това е професия като всички останали”. Чудя се дали експертите по семейно право са мислили за това, че евентуалната легализация нанася още един удар на вече разклатената семейна институция у нас?

Как стоят нещата от гледна точка на жените? Сигурно има жени, които сами избират да станат проститутки, но е трудно да се вярва, че техният брой е голям. Според проучване, направено сред проституиращи жени от 5 държави, 92 процента са заявили, че искат да избягат от проституцията незабавно и за да направят това се нуждаят от: дом или безопасно място (73%), здравна грижа (59%) и професионално обучение (70%). У нас няма подобен вид изследвания, но можем да разсъждаваме по следния начин:

Пазарът за проституция може да се раздели на няколко сегмента според цената на услугата и пазарната структура на този вид дейност. В най-високо платения сегмент са ескортни услуги, в най-ниско платения е улична проституция, а някъде между тях са проституция в публични домове и къщи. Ако допуснем, че проституцията е въпрос на личен избор, бихме очаквали най-високо платеният сегмент да има основен дял в този пазар.

Данните у нас обаче сочат, че това е доста малък процент от цялата секс индустрия. В България има само една регистрирана компаньонка - професия, считана за най-високо платена в сравнение с другите форми на предлагане на тези услуги. Имайки предвид, че повечето жени, въвлечени в проституция, имат ниски доходи и образование, те най-вероятно избират да печелят на улицата по този начин, защото нямат друга възможност. Добре известно е, че бедността създава добри условия за разрастване на феномена „проституция”.

Организираната престъпност у нас също оказва влияние. Най-вероятно голяма част от проституцията в страната ни е тясно свързана с дейността на криминални групировки, които действат като „посредници” в секс индустрията. От проведено международно изследване по проекта УИСПЕР 90% от проституиращите са имали сводници.

Всички тези условия правят жените по-скоро жертва на икономическа и криминална система, отколкото свободно избиращи си професията граждани. По този начин легализация или признаване на проституцията за обикновена стопанска дейност (най-вероятно с регулации) не подобрява състоянието на тези жени, както изтъкват инициаторите на закона, защото техният проблем не идва от това, че те биха искали да са проститутки. Ниският социален статус на тези жени предопределя техният „избор” да станат такива.

Ето защо въпросът не е дали това е най-древната професия, а по-скоро: какво се прави за да се намали отрицателният социален ефект от тази дейност. Едва ли преместването на проституцията от улицата в публичните домове е разрешение на проблема. По-скоро, ако законодателят искаше да подпомогне тази група, би мислил как да инвестира в специални образователни и социални програми от ранна детска възраст – пътят за намаляване шансовете за въвличане в проституция.

Джеймс Хекман от Университета в Чикаго, Нобелов лауреат по икономика, след дългогодишни изследвания посочва, че деца с нисък социален статус, записани заедно с техните родители в подпомагащи програми, целящи развиването не само на умствени им способности, но учещи ги също така на устойчивост, надеждност, дисциплина и мотивация, са главни фактори за социално-икономически успех на тези подрастващи. В допълнение той заключава, че именно тези деца в началото на 20-те си години показват по-ниски нива на криминално поведение спрямо онези, които не са минали през такива програми и имат нисък социален статус.

От икономическа гледна точка резултатите посочват, че доходът от инвестиции в такива програми е 65% от всеки долар и това е в резултат от намалената престъпност и избора на професии, произвеждащи реален продукт.
Питам се: защо ние не искаме да разберем, че нашата страна няма да успее (даже и да се увеличат данъците, докато сегашното правителство е на власт), ако насърчава или е безразлична към избора на гражданите си да практикуват проституция като всяка друга професия. Чудя се какво липсва на нашите политици да водят политика, която казва: „проституцията е древна дейност, НО ние ще направим всичко възможно нашите дъщери да не стават проститутки”. Като за начало защо законодателят не санкционира търсенето, което от своя страна значително ще намали предлагането, вместо да го насърчава със закон? В Швеция това вече доведе до драстично намаляване на трафика на хора и проституцията.

Въпреки, че проституцията е сложен феномен, ако има воля за подобряване на ситуацията на проституиращите, ще има и реални решения за това. Изглежда въпросът е, че досега законодателите не мислят за това, че жените, дъщерите, майките и сестрите на техният народ изкарват пари от проституция, а по-скоро се интересуват как да служат на икономически интереси на престъпни групировки, които пък в замяна щели да плащат данъци.


Теодора Палигорова е докторант по икономика в CERGE-EI, Прага. Нейните интереси са в областта на икономиката на труда и корпоративното управление. Дисертацията й включва изследване на причините за различно заплащане между мъжете и жените заемащи управленски позиции в страни на преход към пазарна икономика. Теодора Палигорова изследва също последствията от въвеждането на закона Сарбанес-Оксли в САЩ върху структурата на заплащане на топ мениджърите на най-големите американски корпорации.

ОТКРИТА ПОЗИЦИЯ / A POSITION STATEMENT

На представители на гражданското общество в България


Като представители на гражданското общество в страната изразяваме своята загриженост във връзка с подготвяния по инициатива на някои представители на Министерство на вътрешните работи и на Националния борд по туризма проектозакон, целящ да легализира проституцията в България.

Тази идея не държи сметка и дори е в разрез със социално-икономическия статус на гражданите, особено на жените и младите момичета в България - ширеща се бедност, най-вече сред уязвими групи и в определени региони, липса на достъп до качествено образование и до заетост, повсеместно насилие, вкл. домашно насилие, сексуално насилие и трафик на хора, основно жени и деца. Всичко това генерира условия за сексуална експлоатация и насочване на младите жени към проституция.

Освен това, най-често жените и младите момичета са въвлечени в проституция и продължават да проституират вследствие престъпления, страх и зависимост от престъпни мрежи. Въвличането и склоняването към проституция само по себе си е престъпление, а търговията с човешка плът е сред най-сериозните нарушения на човешките права. Приемането на закон за легализиране на тази дейност би сложило печата на обществено одобрение върху този престъпен бизнес и би дало зелена светлина за разрастването му.

Опитът на страните от Европейския съюз, където проституцията е легализирана, показва, че такава стъпка води до yвеличаване търсенето на секс услуги, до многократно разширяване на пазара и експанзия на тази дейност.

Легализирането води основно до разрастване на скритата и нелегалната проституция. За ”фасада” се откриват няколко “официални публични домове”, докато преобладаващата част от тях остават нелегални, контролирани от трафиканти, сводници и от организираната престъпност. Практиката на Гърция, Унгария и Латвия недвусмислено доказва, че една незначителна част от този бизнес се регистрира официално. Toва oт своя страна води до увеличаване разпространението на болести, предавани по полов път, съответно и до увеличаване разходите на държавата за лечение на болни от HIV/СПИН.

Проституцията е пряко свързана с трафика на хора с цел сексуална експлоатация. Легализирането води до по-голямо търсене на млада и свежа плът, следователно до трафик и склоняване на млади момичета към проституция, за да се задоволи търсенето. Един такъв закон ще направи България входна врата за жени и деца от други по-бедни страни към секс-индустрията у нас и в Западна Европа. Вследствие на всичко това ще се увеличат детската проституция и трафика на хора.

Легализирането на проституцията задълбочава отрицателните стереотипи за принизената роля на жената в нашето общество, за третирането и като стока за сексуалнo развлечение, а платеният секс се превръща в примамливо и безвредно забавление. Приемането на мерки по посока само на предлагането, а не и на търсенето на платените сексуални услуги, задълбочава тези стереотипи и неравнопоставеността на двата пола.

Узаконяването на проституцията противоречи на ратифицирани от Република България международни актове за защита на правата на човека и за равнопоставеност на половете, в които България се е задължила да гарантира защита на жените от насилие и сексуална експлоатация, както и да вземе мерки по отношение на търсенето на платените сексуални услуги. Такива актове са Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за премахване на трафика на хора и на експлоатацията на чужда проституция, Протоколът за предотвратяване, премахване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца към Конвенцията за трансграничната организирана престъпност и др.

Легализиране на проституцията в България ще доведе до повишен риск за живота, здравето и бъдещето на българските жени, млади момичета и деца, подлагани на физическо, сексуално и емоционално насилие от клиенти, сутеньори и трафиканти.
В тази връзка, на фона на аргументите за защита на правата на човека, считаме за безпочвени и откровено цинични широко използваните в публичното пространство финансови съображения за необходимост от постъпления от проституция в държавната хазна.

Във връзка с всичко, изложено дотук, ние открито се противопоставяме на изготвянето, прокарването и приемането на законодателство, което има за цел легализиране на проституцията в България. Вместо това считаме, че следва да се объре внимание на защитата на жените, младите момичета и децата срещу всички форми на насилие и сексуална експлоатация; да се засили законодателството в защита от трафик на хора и сексуална експлоатация, както и приложението на това законодателство; да се създадат по- благоприятни условия за осъществяване на социалните права на гражданите и повече перспективи за житейски избор и развитие за жените и младите хора като цяло.

Изразяваме готовност да работим с всички заинтересовани организации и институции по тези жизненоважни и приоритетни за страната ни въпроси.

A Position Statement
of Representatives of The Bulgarian Civil Society

As representatives of The Bulgarian Civil Society, we would like to express our concern about the preparation of a bill, initiated by some deputies of the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs and the National Board of Tourism, which is aimed at the legalization of prostitution in Bulgaria.

The legalization of prostitution does not take into consideration, and even ignores the social and economic status of Bulgarian citizens, especially young women. Wide-spread poverty, a shortage of quality education and high unemployment in certain regions of the country still remain. At the same time, domestic and sexual violence, and human trafficking, particularly of women and children, continue to expand. These issues all generate the conditions for the sexual exploitation and incitement of young women to prostitution.

Quite often young girls and women are involved in prostitution because of fear and submission to criminal networks. Incitement to, and engagement in prostitution is defined as a crime, with trafficking in human beings standing among the most serious violations of human rights. Therefore, legislation of this activity would put the stamp of social approval on this criminal business and would welcome its expansion.

The experience of EU countries where prostitution is legalized has shown that legalization has actually raised the demand for sex-services and expanded the sex-market.

Legalization leads to the increase of hidden and illegal prostitution. Usually, some “official brothels” are opened, while the majority remain illegal and are controlled by traffickers and pimps. In Greece, Hungary and Latvia, the practice has unequivocally shown that only an insignificant percentage of sex-businesses are registered officially. Thus, the conditions for an increase in sexual diseases are favorable and the state expenses for HIV treatment are raised.

Prostitution is directly related to human trafficking for sexual exploitation. Legalization provokes a higher demand for fresh flesh, which increases human trafficking and the prostitution of young girls in order to satisfy the demand for sex-services. Legalization of prostitution would make Bulgaria the doorway to the sex-industry, both in our country and Western Europe, for the women and children of poorer countries.

The legalization of prostitution also intensifies the negative stereotypes that degrade the role of the woman in a society. Paid sex will be seen as nothing more than a tempting and harmless form of amusement. If the measures taken concern only the supply of sex-services, then the negative stereotypes and the question of equal rights for women and men will continue.

Legalization of prostitution in Bulgaria will directly contradict the international agreements ratified by the Republic of Bulgaria for human rights protection and gender equality. According to these documents, Bulgaria is obligated to guarantee the protection of women against violence and sexual exploitation, as well as to take measures against paid sexual services. These guarantees are defined in the Convention on the Elimination of All Forms of Discrimination Against Women; the Convention on the Elimination of Human Trafficking and Exploitation of Prostitution; The Protocol of Prevention, Elimination and Penalty of Human Trafficking, particularly women and children to the Convention on Trans-border Organized Crime; etc.

The legalization of prostitution will threaten the life, health and future of the Bulgarian women who are abused physically, emotionally and sexually by clients, pimps and traffickers.

Based on the conventions of human rights protection, we assume as unsubstantiated and cynical the arguments expressed in the public forum concerning the necessity of legalizing prostitution.

Regarding the aforementioned statement, we oppose the preparation, passing and adoption of legislation legalizing prostitution in Bulgaria. Instead, we believe that attention should be paid to protecting women, young girls and children against all forms of violence and sexual exploitation. Furthermore, we advocate for more favorable conditions for the implementation of social rights for the Bulgarian citizens and the formation of more prospects for the development of women and young people.

We express our readiness to work with all organizations and institutions interested in these nationally important issues.

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ

Кликнете тук за да подкрепите петицията онлайн

Уважаеми Г-н Президент, Уважаеми Дами и Господа,

Като граждани на Република България с настоящото отворено писмо бихме искали да изразим нашата загриженост относно подготвящия се в момента проектозакон за легализиране на проституцията в страната ни.

Въвличането и склоняването към проституция е престъпление според българското право, а експлоатирането и трафика на жени и деца е сред най-сериозните нарушения на човешките права според международните норми.

Понастоящем българското законодателство не съдържа ясно определение за „проституция”. Като състав на престъпление съгласно Наказателния кодекс, чл. 155, ал. 1, се определя „склоняването към проституция.” По силата на чл. 155, ал. 2, самото предоставяне на помещения на различни лица за полови сношения по систематичен начин също е наказуемо деяние, което означава, че определянето на места и заведения за осъществяване на такъв род дейност е недопустимо, а лицата, които предоставят такива помещения, подлежат на наказателна отговорност.

Според ал. 3 от същия член по-тежка наказателна отговорност е приложима, когато деянията по ал. 1 и ал. 2 са извършени с користна цел. Очевидно е, че в този си вид Българският Наказателен Кодекс е несъвместим с идеята за легализиране на проституцията като бизнес. Легализирането на проституцията като дейност по занятие от друга страна повдига допълнителни въпроси за многобройните проблеми, свързани с конституционните задължения на държавата в социалната и обществената сфера, да „се грижи за създаване на условия за осъществяване на правото на труд на гражданите.” (Конституция на РБ, чл. 48, ал.1).

Напомняме Ви, че България е поела и международен ангажимент да се противопоставя на легализацията на сводничеството и притежаването на публични домове. През 1955 г. България подписва Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, приета на 02.12.1949 г. с Резолюция 3176 (IV) на Общото събрание на ООН. Още в преамбюла на въпросната Конвенция се казва, че:

„.... проституцията и съпътстващото я зло, а именно търговията с хора с цел проституция, са несъвместими с достойнството и стойността на човешката личност и поставят под заплаха благоденствието на индивида, семейството и обществото”.

Член 6 от Конвенцията постановява, че:
“Всяка страна по тази Конвенция се съгласява да вземе всички необходими мерки, за да премахне или отмени всеки закон, правилник и всяка административна разпоредба, съгласно които лицата, занимаващи се или заподозрени, че се занимават с проституция, подлежат на специална регистрация или трябва да притежават специален документ, или да се съобразяват със специални изисквания за контрол или уведомяване.”

Допълнителни задължения върху страната ни се налагат и от Протокола за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора, особено жени и деца, към Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност (ратифицирани със закон, обн. ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г.) и конвенцията на Съвета на Европа за действия срещу трафика на хора (Варшава 2005 г.), подписана от България на 17 април, 2007 г.

В публичното пространство няма адекватна дискусия и запознаване на обществото с целите и последствията от подобен закон. Подробно проучване на ситуацията в страни от Европейския съюз, легализирали проституцията, ясно показва, че това не е най-ефективният начин за постигане на евентуално загатнатите цели на българския законодател.

От една страна, легализирането на проституцията увеличава търсенето на секс услуги и води до разрастване на детската проституция. Опитът на страните от Европейския съюз, където проституцията е легализирана (Холандия, Германия и Гърция), еднозначно сочи, че подобен подход стимулира детската проституция и трафика на хора. България ще се сдобие с репутация на международна дестинация за секс-туризъм и ще привлича предимно мъже, търсещи евтин секс или секс с малолетни и непълнолетни. В Холандия след легализацията на проституцията броят на проституиращите деца се е увеличил от 4000 през 1996 г. на 15000 през 2001 г. У нас по данни на неправителствени организации в момента близо 50% от проституиращите са под 18 години. Ние не желаем България да се превърне в публичния дом на Балканите и децата ни да станат жертва на секс-туризъм и педофилия.

На второ място, легализирането на проституцията ще доведе до разрастване на скритата и нелегалната проституция. За фасада ще бъдат открити няколко «официални» публични домове, докато преобладаващата част от тях ще останат нелегални, контролирани от трафиканти, сводници и от организираната престъпност. Практиката на Гърция, Унгария и Латвия показва, че едва незначителна част (oколо 5%) от този бизнес се регистрира официално. Toва oт своя страна води до увеличаване разпространението на болестите, предавани по полов път, както и до увеличаване разходите на държавата за лечението им.

Не на последно място, проституцията е пряко свързана с трафика на хора за сексуална експлоатация. Легализирането ú ще разрасне търсенето и ще направи България входна врата за жени и деца от други по-бедни страни към секс-индустрията у нас и в Западна Европа. Според Годишния доклад на Департамента на САЩ за трафика на хора България заема второ място през 2006 г. В доклада се казва, че правителството на България "не се придържа напълно към минималните стандарти за справяне с трафика на хора". Легализирането на проституцията ще доведе до допълнителни критики и влошаване имиджа на страната ни на международната сцена.

Считаме, че е цинично да се правят сметки за постъпленията от проституция, когато става въпрос за живота и бъдещето на българските жени, млади момичета и деца, подлагани на физическо, сексуално и емоционално насилие от техните клиенти, сутеньори и трафиканти. Неморално и немислимо е приходите от бизнеса с експлоатация на хора да се легализират! Вместо държавата да узакони проституцията, тя може да инвестира иззетите средства от секс индустрията в осигуряване на професионални алтернативи за проституиращите жени и програми за тяхната реинтеграция в обществото.

Във връзка с гореизложеното, долуподписаните граждани на Република България, в качеството си на представители на едно демократично общество, което зачита човешките права и свободи, настояваме преди внасянето на проектозакона за легализиране на проституцията за гласуване в Народното събрание да бъдат удовлетворени следните наши искания:

1. Да получим Вашето официално становище във връзка с повдигнатите в настоящото писмо аргументи против легализиране на проституцията в България. Очакваме то да е основано на професионално извършено предварително проучване, което да съдържа детайлно изследване на обществената необходимост и подготвеност за такава легализация в светлината на действащото национално законодателство и съобразяването на подобен закон с него и с международните актове, към които страната ни се е присъединила.

2. Да се организира и проведе широк обществен дебат по темата с адекватно медийно покритие и да се запознае българската общественост с различните мнения и становища относно негативите и позитивите от въвеждане на подобно законодателство. Считаме за нужно да се обърне особено внимание на резултатите и последствията от въвеждането на подобно законодателство в други държави.

3. Да бъдат предприети необходимите законови мерки според дадените Ви правомощия за противопоставяне на този проектозакон и спиране легализацията на проституцията в Република България. Добър пример в това отношение е Република Чехия, където след задълбочено проучване парламентът отхвърли предложението за подобен закон.

4. Да бъдат предприети необходимите законови и обществени мерки за борба с проституцията и трафика на хора чрез създаване на различни програми за реинтеграция в обществото на жертвите на проституция, както и за наказване на трафикантите и сводниците чрез ефективна намеса от страна на правителството и съдебните органи.

Очакваме Вашия отговор на гореизложените искания, както и Вашата спешна намеса и съдействие, за което предварително Ви благодарим.

«Проституцията не трябва да бъде поощрявана»

Интервю с проф. Дженис Реймънд от "Коалиция срещу трафика на жени"

По инициатива на Министерството на вътрешните работи и на Националния борд по туризма, под натиска на депутати от управляващата коалиция и с подкрепата нa още три министерства през февруари тази година се сформира работна група, подготвяща проектозакон за легализиране на проституцията в България. От прессъобщението на МВР стана ясно, че основните мотиви за това са: "изчистването" на улиците, събиране на данъци и увеличаване постъпленията в държавния бюждет. Възможно ли е закон, легализиращ проституцията, да постигне това? Какви биха били последствията за България, ако такъв закон бъде приет? За да намерим отговори на тези и други въпроси потърсихме проф. Дженис Реймънд от Международна коалиция срещу трафика на жени.

1. Професор Реймънд, легализацията на проституцията ще подобри ли ситуацията в България?

Няма данни, че легализирането на проституцията подобрява състоянието на жените, въвлечени в нея. Определено нейното узаконяване улеснява ситуацията за правителствата и разбира се секс-индустрията, като двете се наслаждават на ръст в годишните си доходи. Мнението, че с легализиране на секс-индустрията ще бъде постигнато подобряване на ситуацията е нереалистично, поради примера в страни, толериращи проституцията, където няма промяна в деградацията и експлоатацията на жените, както и насилието и злоупотребата спрямо тях.

Узаконяването на проституцията е политика претърпяла провал в страните, които позволиха приемането на подобен закон. Един реален проблем с легализирането и декриминлизирането на проституцията е, че всъщност това допринася за увеличаване на трафика на хора. В страни с узаконена проституция има най-висок процент на жени, жертви на трафик. За това свидетелстват данните от Холандия и Германия. На улиците с червени фенери в Холандия 80 на сто от жените са жертви на трафик. Това е един зашеметяващ процент. Ето как държавите, узаконили проституцията, всъщност насърчават трафика на хора.

2. Един закон легализиращ проституцията ще се погрижи ли за здравето на жените?

Привърженици на легализацията, твърдят, че там където проституцията е легализирана или декриминализирана борбата с вируса на СПИН се улеснява, защото жените ще бъдат насочвани да минават на здравни прегледи. Това е съмнителен аргумент, защото кой действително предпазват здравните прегледи? Те не предпазват жените. Те предпазват мъжете. Ако сме наистина сериозни в борбата със СПИН, тогава би трябвало да насочим много по-чувствителни анти-СПИН програми към групата със значително по-рисково сексуално поведение: мъжете, купуващи секс. Дори от Световната Здравна Организация смятат, че процентът на предаване на ХИВ вируса от мъже към жени е с около 20% по-висок в сравнение с този от жени към мъже.

Това становище не подкрепя идеята, че двете групи трябва да бъдат проверявани. То има за цел само да посочи лишената от логика политика, според която „Ние ще имаме по-безопасен секс и контрол върху СПИН, ако проверяваме здравословното състояние на жените, намиращи се в една система с узаконена проституция”.

Организацията, която представлявам „Коалиция срещу трафика на жени”, подкрепя становището, че жените, въвлечени в проституция трябва да бъдат декриминализирани, защото никой не бива да е наказван за това, че е експлоатиран. Но ние смятаме, че сводници, управители, наематели на публични домове, както самите домове и места, свързани с проституция трябва да бъдат криминализирани.


3. Какви са последиците от легализирането на проституцията въз основа на опита от други държави?

В страни с легализирана проституция, секс-индустрията прерасна от безчестна инициатива до законен и модерен бизнес, който печели увереност чрез подкрепата на политическите кандидати и понякога организации за защита на човешките права. Секс-индустрията се превърна в толкова нормално нещо в определени страни от Европейския съюз (ЕС), че публични домове в Германия и другаде печелят сериозно приемане, когато например, даряват средства за благотворителност като канят гости на нецензурирани изложби.

В страни, където проституцията е легазилирана, узаконена и/или декриминализирана правителствата превръщат данъчното облагане на сводниците в различни аспекти на секс-индустрията. Например, в Холандия, където проституцията бе напълно легализирана през 2000 г. секс-индустрията допринесе с 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Легализирането се превърна като подарък за трафикантите и сводниците, които само за един ден се превръщат в законни бизнесмени. Проституцията се превърна в обществено благо и правителствата получиха огромни печалби от нейното узаконяване. Също така в страни, където проституцията е законна, секс-индустрията нарастна експоненциално, както в Холандия, където тя се разшири с 25% след 2000г.

Разрастването на секс-индустрията не спря с нейното законно приемане. Държавата дори подкрепи програми за спонсориране на обучение за по-добро обслужване.
Легализирането на проституцията бе прието с аргумента, че държавното регулиране на проституцията ще спре разширяването на секс-индустрията и ще контролира броят на публичните домове, секс-клубове и дейности. Вместо това легализирането и декриминалзирането в някои страни като Холандия, Германия и Австрия доведе до повишаване броят на публични домове и трафик на жени. Секс-индустрията никога не се задоволява с малко.

Правителствата не могат да дадат нова дефиниция на проститутките като „секс-работнички”, без да дадат и определение на цялата индустрия като „работа”. Много хора смятат, че облагородяват жените като ги наричат „секс-работнички”. Но с това дефинираме цялата секс-индустрия като един законен икономически сектор. Купувачите на секс се превръщат в приети сексуални консуматори. Публичните домове, секс-клубовете и други подобни инициативи също могат да упражняват дейността си безнаказано.

4. Какво бихте препоръчали на българското правителство като ефективно разрешение и алтернатива за законопроект?

Правителствата трябва да адресират организираната проституция, секс-индустрията и мъжките потребности към тези услуги. Голяма част от трафика на жени е предназначен за проституцията и действа в контекста на развитието на домашна секс-индустрия. Жени биват транспортирани от едни страни в други или дори в границите на собствените им държави. В лицето на една действителност, в която жени и деца са пренасяни във всички части на земята като част от международна секс-индустрия, законите срещу трафика и проституцията трябва да бъдат още по-силни и здрави.

Независимо дали със или без съгласие жените са въвлечени да проституират те биват експлоатирани. Всяко съгласие за проституиране е една добре разбрана стратегия за оцеляване.

Хората погрешно приемат приказката, че проституцията е най-древната професия. Това е погрешно схващане. Сводничеството е най-старата професия. Често пъти ние чуваме, че проституцията е неизбежна и че без толерантност към нея е нереалистично. Не е по-реалистично да се работи за спиране на проституцията, отколкото за прекратяване на бедността. Във връзка с това защо не кажем, че робството е неизбежно, защото то все още съществува в много части на света, независимо от всички законни начини за неговото премахване. Защо не спорим, че най-доброто решение е да го приемем и узаконим, като по този начин го направим безопазсно за тези, които страдат от него?

Вместо да толерират oбособяването на райони за публични домове, секс-клубове и други – правителствата и местните власти би трябвало да създават центрове, където жените могат да намерят спасение от тези клубове, да напуснат улиците и да им бъде осигурена подкрепа, медикаментозно лечение и създаването на програма, която би им дала бъдеще за сметка на миналото. Властите трябва да намерят начини за затваряне на съществуващата секс-индустрия. Активите трябва да бъдат иззети и използвани за подкрепата на жените, използвани в това.

Проституцията не трябва да бъде поощрявана, но това изисква политическа воля. Град като Глазгоу в Шотландия, напълно отхвърля всякакви форми на легализиране на проституцията. Градският съвет в Глазгоу, Шотландия, като най-високопоставена местна власт, пое своята отговорност да постави на място полицейските органи, които да предотвратяват проституцията и да помагат на жени, опитващи се да излязат от нея. Те разбират, че действителния проблем с проституцията не са жените, а самата секс-индустрия, която в момента е една от основните групи в подкрепа на узаконяването на проституцията, както и мъжете, които искат все повече и повече.

В Глазгоу има градска наредба, която забранява създаването на танцувални клубове въз основа на „унижаване и експлоатиране на жени”. Въпреки това никакви мерки няма да имат голяма сила, докато правителствата не адресират сериозно проблема с проституцията. Узаконената проституция усилва нейното търсене. Много мъже, които преди това не биха рискували купуването на секс, сега виждат проститутките като одобрени. Когато законовите бариери изчезнат същото става със социалните и моралните бариери за третирането на жените като сексуални търговци. Легализирането на проституцията изпраща послание към новото поколение от мъже и момчета, че жените са сексуална стока и проституцията е безвредно забавление.

В Швеция бе прокаран проектозакон, според който без търсене няма да има предлагане на жени и, че признаването на проституцията е форма на мъжко насилие срещу жените и децата. Според шведското законодателство купуването на „секс услуги” е забранено и наказуемо. То се основава на политиката, че „проституцията не е желан социален феномен” и, че е „препятствие за развитието на равнопоставеност между жените и мъжете”. Още повече, законът срещу купуването на секс-услуги е част от един обширен закон, който отпуска ресурси за подкрепа развитието на алтернативи за жени, въвлечени в проституцията.

Резултатите от шведското законодателство са забележителни. И най-важното жените, които възнамеряват да напуснат проституцията, подкрепят закона. Уличната проституция намаля през последните три години с приемането на този закон. Процентът на проституиращите жени се понижи с 50% и между 70-80% от купувачите напуснаха обществените места. Според данни на органите на реда няма нарастване на проституцията в секс-клубове и публични домове. Полицията също така свидетелства, че шведският закон, забраняващ купуването на секс-услуги има ефект върху трафика на деца. Правителствата би трябвало да изследват и копират шведския метод вместо да дават зелена светлина на грубо злоупотребяващата секс-индустрия.

Дженис Реймънд е професор, занимаващ се с изследвания на жените и медицинската етика в Университета на Масачузетс в Амхърст (САЩ). Освен с преповадателска и изследователска дейност проф. Реймънд се бори срещу упражняването на насилие и сексуална експлоатация спрямо женския пол. Тя е изпълнителен директор на Коалиция срещу трафика на жени (КСТЖ). Това е междуродна неправителствена организация със статут на констултант ІІ категория на Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC). Организацията разполага с много представителства в държави из целия свят. Под ръководството на Дженис Реймънд КСТЖ създаде своя мрежа и много партньори, като сред последните представители се нареждат страните от Прибалтика, Балканите и Източна Европа. Коалицията е помогнала в създаването на проекти за предотвратяване трафика на хора във Филипините, Венецуела, Мексико, Мали и Грузия. КСТЖ също така подпомага нигерийските жени, жертви на трафик в Италия.



Повод на посещението на Дженис Реймънд в България бе срещата й с партньорски организации с цел обмяна на опит и бъдещо сътрудничество срещу сексуалната експлоатация и трафика на жени и деца.
Източник: Асоциация общество и ценности

Манифест на оцелели жертви на проституцията и трафика на хора

Предлагаме ви един манифест съставен от жени, които са били жертва на проституция и трафик. Помествайки различни материали относно проституцията е много важно да се чуе гласа на жените, които са били част от нея.

Манифест на оцелели жертви от проституцията и трафика на хора
Пресконференция на Европейския парламент
«Кой представлява жените, въвлечени в проституция?»
17 октомври, 2005г.

Ние, избавилите се жертви на проституцията и трафика, събрани на днешната пресконференция, декларираме, че проституцията е насилие срещу жените.

Проституиращите жени не се събуждат един ден и просто «решават» да бъдат проститутки. Бедността, сексуаленият тормоз, сводниците, които печелят от уязвимостта ни и мъже, които купуват секс са фактори, които ни принуждават да изберем тази дейност.

Проституцията е сексуална експлоатация, една от най-лошите форми на неравнопоставеност на жените и нарушаване на човешките права.

Много проституиращи жени са тежко наранявани, някои от тях умират, а други са убивани от сводници и клиенти. Физическо насилие, изнасилваня и деградация са често причинявани от сводници, клиенти, полицейски служители и хора, които печелят от проституцията.

Състоянието на проституиращите жени се влошава от законите и полицията, които ги третират като престъпници и утайката на обществото. Нашето състояние се влошава допълнително, когато проституцията се узаконява и сводници, клиенти и секс-индустрията получават законова защита. Повечето от жените са принудени да проституират от ранна възраст. Средната възраст на въвличане в проституция в световен мащаб е 13 години.

Ресурсите за осъществяване на помощ и спасяване на жертвите на проституцията и трафика са твърде ограничени. Съществуват много малко програми, предлагащи някаква алтернатива.

Проституиращите жени мечтаят за свободен и сигурен живот, където да участваме като граждани и да упражняваме правата си като човешки същества, а не като «секс-работнички».

Ние, оцелелите от Белгия, Дания, Корея, САЩ и Великобритания декларираме:

1. Проституцията трябва да бъде премахната. Следователно тя не бива да бъде узаконявана или поощрявана.

2. Жертвите на проституция или трафик се нуждаят от помощ за създаването на бъдеще извън проституцията. Това включва законно и фискално помилване, финансова помощ, наемане на работа, обучаване за работа, здравни услуги, позволение за местоживеене, културно посредничество и езиково обучение за жертви на международен трафик.

3. Жертвите на проституция се нуждаят правителството да наказва трафикантите, сводниците и мъжете, които купуват секс. Те имат нужда от сигурност и безопасност от тези, които ги нараняват.

4. Прекратяване на задържането на жени и арестуване на извършителите на трафик и проституция.

5. Прекравятане на измъчването и депортирането на жени, жертва на проституция и трафик.

6. Проституцията не е «секс-работа» и трафика не е «имигриране на секс-работнички». Правителствата трябва да спрат легализирането и декриминализирането на секс-индустрията и предоставянето на сводниците и клиентите законно право за измъчването на жени в проституцията.

Като оцелели от проституция и трафик на хора ние ще продължим да засилваме и разширяваме нашата общност, да помагаме на всяка жена в тази област и да работим за поощряване на човешките права на жертвите на трафик и проституция.

Материалът е публикуван с разрешението и съдействието на "Коалиция срешу трафика на жени" (CATW)
http://action.web.ca/home/catw/readingroom.shtml?x=82636

ИЗЯВЛЕНИЕ

Относно психическото състояние и реакции на млади жени в резултат на проституция и търговия с хора

От 1992г. Центърът по кризисни и травматични ситуации се грижи за силно психически травматизирани хора, претърпели различни форми на насилие като мъчения, систематичен побой, сексуални посегателства, грабежи, пътнотранспортни произшествия и природни катастрофи. През последните три години Центърът по кризисни и травматични ситуации, в сътрудничество с различни женски организации в Швеция и чужбина, е установил връзка с млади жени, пристигнали в Швеция по различен начин и пряко или непряко принудени да проституират.

Общото между всички тези жени са силните посттравматични стресови реакции под формата на сериозни психически разстройства, като например проблеми със съня и концентрацията, възвръщащо се чувство на страх и паника, дълбоки депресии, сериозни аноректични реакции, деструктивно поведение, комбинирано със значителна липса на контрол и склонност към самоубийство.

Освен силните психически разстройства, които измъчват тези жени, в поведението им се наблюдава и наличието на дълбоко чувство за срам и вина. Те почти нямат самочувствие. Ниското им и отрицателно мнение за себе си ги прави беззащитни и ги превръща в лесни жертви на нови посегатели. Необходима е продължителна психотерапия, за да им се помогне да преодолеят проблемите със срама и вината и да си изградят нова защита. При тези жени често се наблюдава една несигурна идентичност, граничеща със симптома на граничната линия, което ги прави изключително уязвими към полагане на нови усилия.

Всички жени, установили контакт с Центърът по кризисни и травматични ситуации, споменават, освен за трудния период на проституиране в Швеция и други страни в Европа, за едно тежко детство с ранни раздели, груб и систематичен физически тормоз, а в повечето случаи и сексуални посегателства във възрастта от шест до тринадесет години.

Контактът с мъжете, които постепенно ги примамват към пътувания в Западна Европа, в повечето случаи се описва като излъгана надежда. Мъжът е един вид спасител от тежката ситуация, който с чар, примамки и лъжи успява да прелъсти жената, намираща се в труден период на съзряване или зрялост. Това означава, че жертвата тълкува света с прости, поляризирани термини, например: „моят живот е нещастен, никой в света не ме разбира, не ме обича, не ми мисли доброто, но този мъж е мил, красив, богат и обещава да промени живота ми, така че никога да не ми се налага да се връщам отново към това, което съм преживяла досега”.

Обърнете внимание, че става въпрос за млади момичета, израснали в много лоша среда, с родители, изцяло пренебрегнали ролята си да ги възпитават и закрилят. Вместо това от ранна възраст ги подлагат на физически и психически тормоз.

Връзката, между младата жена, попаднала в капана на проституцията, и мъжът, причинил тази ситуация, има особен характер. Тези мъже се възприемат като герои и подлеци, като спасители и врагове, като любовници и насилници. Това от своя страна поражда противоречиви чувства у много жени към мъжете, които са ги измамили и са ги принудели да проституират. Чувства на презрение и идеализиране, на омраза и защита. В някои крайни случаи жените развиват особен вид лоялност като защитават мъжете на всяка цена.

Идентификация с агресора, „Стокхолмски синдром”, психологическо промиване на мозъци и манипулация са клинични понятия, които се срещат в литературата и се използват в опит да се обясни развитието на тази парадоксална връзка на зависимост. В повечето случаи става въпрос за силно чувствително взаимоотношение, което се характеризира с психологически контрол, подчинение, заплаха и манипулация. При жени, изложени на подобен психологически натиск, съществува тенденция към развитие на тежко деструктивно поведение, анорексия, булимия, дълбоки депресии и употреба на наркотици. Наблюдават се също и преки и непреки опити за самоубийство.

Лечението на чужденки, пристигнали в Швеция като жертва на трафика на хора в тежко психическо състояние, според горното описание, е голямо предизвикателство за шведското здравеопазване. В днешната ситуация малко специалисти психиатри в Швеция провеждат подобен курс на лечение.


Луис Рамос-Ругиеро, Началник по дейността, Лег. психолог, лег. психотерапевт
Спец. Клинична психология

Брита Хенестранд, Лег. лекар, спец. Обща медицина и психиатрия.

Вулгарни секс оргии с малолетни по родното ни Черноморие

Въпреки съществуващите законови забрани простутуцията с деца и малотетни е в разгара си по родното ни Черноморие.

Англичани пристигат на талази на едноседмични екскурзии с нискобюджетни авиолимии в Слънчев Бряг, където се отдават на секс оргии и пиянство, пише в статия, поместена в британското издание Съндей Пийпъл.

В красивия балкански курорт семейства наблюдават ужасени – пияни британци. По улиците, на плажа, в басейна или в градини може да се види т.нар. «бонк» (инструмент за пушене на трева), 14-годишна проститутка за цената от 10 лв, както и стая в т.нар. «фамилни хотели» за един час също не е проблем да бъде намерена.

Александър Ячев, управител на местна туристическа агенция, споделя, че преди, това е било семейно място, в което сега цари хаос, поради царящото беззаконие. Седмица след като англичаните получиха приз за турсти с най-лошо поведение, британското списание «Пийпъл» започна разследване в Слънчев бряг.

В повечето от 100 нови хотела, построени през последните две години, както и по протежение на плажната ивица, изпълнена с открити барове, млади англичани събират сили за поредната нощ на «страст».

Банковият работник Адам Сторер, 22, през смях споделя, как три нощи след като е пристигнал вече е бил с три момичета. «Има много момичета, очевидно не по-възрастни от 14 години, които се прибират всяка вечер с различно момче», казва Мария Стрид. Междувременно в ъгъла на заведението се забелязва 22-годишен англичанин, приемащ 20-та си напитка за деня.

Статията продължава със сцена, развиваща се в нощния бар «Лазур», където млада брюнетка не се притеснява да прави секс на публично място. Нейна приятелка споделя, че поради свободата, която имат там, те харесват мястото.

В друг нощен клуб 19-годишно момиче от Глазгоу открито заявява предпочитанията си към българските мъже, тъй като се отнасяли с повече респект към жените. Таксиметров шофьор споделя, че може да се видят хора, правещи секс извън хотели, в храсти или на плажа.

Въпреки това инвазията на слънце и секс търсещи туристи не се нрави на всички. Така например по алеята, където семейства се разхождат с децата си, местни 14-годишни момичета предлагат телата си за по-малко от 10 лв. Местен доктор заяви, че приема на седмица най-малко по шест момичета, които са толкова пияни, че се нуждаят от спешна медицинска намеса.

В заключение списанието завършва с това, че въпреки за българите това да е грубо и вулгарно, едно нещо било сигурно, че "предстои дълго и горещо лято" в Слънчев бряг.

Австрийската органзация за защита на децата (ЕСПАТ) се оказа права в това, че България се е превърнала в Мека за секс-туристи и педофили. Това ли е, с което искаме страната ни да се свързва? Ще останем ли безучастни към закон, който ще разрастне този престъпен бизнес?

За пресичане или разрастване на проституцията работи МВР?

Съществува крайно разминаване между думите и действията на министерството
По информация на БТА от 8 юни, 2007г. министърът на вътрешните работи Румен Петков посочи, че "Предвид строгите мерки, които предприема МВР за пресичане и превенция на сводничеството и проституцията, България не се смята за дестинация за т.нар. детски секс-туризъм."

През февруари по инициатива на МВР и Националния борд по туризма беше стартирана работна група, с цел създаване на проектозакон за легализиране на проституцията.
Практиката показва обаче, че когато даден вид дейност или бизнес официално се регламентира и узакони в една държава, това е зелена светлина за неговото процъфтяване и разрастване. Опитът на страните, където проституцията е легална потвърждава това.

В Холандия тя нараства с 25% след легализирането й. Нелегалната проституция не намалява, а детската рязко се покачва. От 5,000 проституиращи деца през 1996г. техния брой е нараства на 15,000 през 2001г. Докато министърът на МВР говори за "пресичането" й, заместник министърът Камен Пенков председателства групата работеща върху разсрастването й.

Министър Петков споменава също, че България не се смята за дестинация за детски секс-туризъм. През месец март австрийската организация за защита на децата ЕСПАТ съобщи, че България и Румъния заемат челни позиции по секс с деца, поради "процъфтяващия туризъм и липсата на особен контрол" (в-к "24 часа" 06.03.2007г., стр.33).

Според експерти само от Австрия годишно у нас идват около 4,500 туристи, предимно педофили (90% от които мъже). Организацията посочва, че западноевропейците идват масово у нас да търсят секс с малолетни и че страната ни е "новата Мека на педофилите."

Действията на управляващите красноречиво показват, че МВР работи за разрастването на проституцията, а не за "пресичането" й.

Изглежда МВР се опитва да каже "Чуйте какво говорим, а не гледайте какво вършим." Но дървото не се ли познава по плодовете му?

Проституцията и законодателството в Швеция

Министерство на Интеграцията и равноправието между половете
Април, 2005г.

В Швеция проституцията се смята за форма на насилие, упражнявано от мъжете върху жените и децата. Официално е признато, че проституцията е вид експлоатация на жените и децата и сериозен обществен проблем, който нанася вреда както на потърпевшите индивиди, така и на цялото общество.

Шведското правителство отдавна дава приоритет на борбата с проституцията и търговията с хора със сексуална цел. Дейността за засилване на позицията на жените и момичетата в обществото е от голямо значение. Тя представлява съществена част от шведския стремеж за равнопоставеност между жени и мъже както в национален, така и в международен план. Не може да бъде постигната равнопоставеност докато мъже купуват, продават и използват жени и деца, като ги заставят да проституират.


Проституцията - мъжко насилие върху жените

С приемането на закона „За правата на жените”, (Kvinnofridslagstiftningen), правителството и парламента на Швеция определят проституцията като мъжко насилие върху жените. Купуването или опитът за купуване на сексуални услуги се счита от 1 януари 1999 за криминално деяние, което се наказва с глоба или лишаване от свобода до шест месеца. Същевременно проституиращите жени не рискуват да бъдат заведени под съдебна отговорност.

Според Шведския институт за проучване на общественото мнение (SIFO), шведите до голяма степен подкрепят забраната за купуване на сексуални услуги.
На 1 април 2005г. влизат в сила промени на закона, според които забраната за купуване на сексуална услуга важи и в случаи на заплащане или обещание за заплащане от трето лице.

Наказателен кодекс глава 6, 11 §
Лице, което в случай, различен от гореспоменатите в тази глава, се възползва от случайна сексуална връзка срещу заплащане, се наказва за купуване на сексуална услуга с глоба или лишаване от свобода до шест месеца.

Същото важи и в случаи, когато се обещава заплащане или се заплаща от трето лице.
След влизането в сила на този закон уличната проституция намалява драстично сочат данни на полицията и социалните служби. Намалява броят на мъжете, които купуват секс, както и броят на жените, привлечени към проституция. Според националната полиция забраната за купуване на сексуални услуги действа като бариера срещу установяването в Швеция на търговци на хора.

Според законопроекта „За правата на жените” (Kvinnofrid) (1997/98:55) правителството възлага на социалните служби да следят и събират информация за обхвата и развитието на проституцията и социалните мерки, които се взимат на местно ниво, както и при нужда да подкрепят развитието и подобряването на дейността в тази насока. Задачата включва и проследяване на международното развитие.

На 1 април 2005г. се въвежда нов параграф в Наказателния кодекс. Според глава 6 9§ този, който застави дете, ненавършило 18 години, срещу заплащане да предприеме или понесе сексуално действие, се осъжда за купуване на сексуална услуга от деца. Решението важи и в случаи, когато заплащането е обещано или извършено от трето лице. Наказанието е глоба или лишаване от свобода до две години.

Сводничество
Този, който подстрекава друго лице към случайни сексуални връзки срещу заплащане, като например притежава публичен дом или съдейства в търсенето на проституиращи, е виновен по престъпление сводничество.

Наказателен кодекс глава 6, 12 §
Този, който подстрекава или по неподобаващ начин икономически се възползва от случайните сексуални връзки на друго лице срещу заплащане, се осъжда за сводничество с лишаване от свобода до четири години.

Ако лице, предоставило апартамент с право на ползване, научи, че апартаментът напълно или до голяма част се използва за случайни сексуални връзки срещу заплащане, и по установения ред не изиска прекратяване на правото за ползване на апартамента, то той или тя, в случай на продължаване или възстановяване на дейността в апартамента, се смята за съучастник и подлежи на съдебна отговорност според първа част.

Ако престъпленията, споменати в първа и втора част, се определят като тежки, те подлежат на присъда за особено тежка форма на сводничество и се наказват с лишаване от свобода от две до осем години. В преценката за тежко престъпление трябва да се вземе под внимание дали то е било свързано с дейност в особено широк мащаб, дали е донесло значителна печалба или е представлявало безцеремонно използване на друго лице.

Защо съществува проституцията?

Проституцията и търговията с жени, както всички останали форми на мъжко насилие върху жените, са полово специфични явления, което ще рече, че преобладаващата част от жертвите са жени и момичета, докато извършителите са мъже. Мъжете, търсещи сексуални услуги от жени и момичета, създават предпоставка за проституция и търговия с жени. Ако мъжете не възприемаха купуването и сексуалното използване на жени и момичета като свое право, то проституцията и търговията с хора със сексуална цел не биха съществували.

Търговците на хора и сутеньорите използват подчинената позиция на жените и момичетата в икономически, социален, политически и юридически смисъл. Ярък пример за това е, че жените, които страдат от допълнителна форма на натиск като расизъм, преобладават в глобалната индустрия, свързана с проституцията. В страни, където е постигнат напредък що се отнася до условията на живот, до зачитане на основните им политически права, достъп до работа, образование и приемлив жизнен стандарт, жените и момичетата имат по-голям избор и са по-малко уязвими.

Специалистите, които работят с жени и момичета, които проституират или са проституирали, посочват неблагоприятната среда на израстване, дискриминацията, различните видове злоупотреби и липсата на образование като повтарящи се характеристики в произхода на жените. При това статистиката показва, че 65-90% от проституиращите жени са били изложени на сексуално насилие от роднини и познати от мъжки пол още в детството си. Много деца, повечето момичета, са принудени от малки да проституират като насилниците им ги продават на други такива. Според международни проучвания средната възраст на момичетата, които започват да проституират, е 14 години.

Купувачът – кой е той?

Дълго време се смята, че мъжете, които купуват и използват проституиращи жени и момичета, го правят поради „естествената” си нужда от секс. Рядко се търсят основните им мотиви, ако въобще се поставят под въпрос. Вместо това вниманието се насочва към проституиращите жени и момичета, въпреки че сексуалното желание и поведение на мъжете са причината за проституция.

Кои са тогава тези мъже, които смятат за свое право купуването на женски и детски тела и подлагането им на унизително и болезнено сексуално насилие?

Според последното направено проучване / Институт по народно здраве 1998:1/ почти всеки осми мъж в Швеция купува секс някога през живота си. Това са мъже на различни възрасти и от различни социални класи. Болшинството от тях са женени или живеят на съпружески начала и имат деца. Образът на купувача като самотен особняк не отговаря на действителността. По вярното е, че той е добре облечен, добре платен баща от средната класа в командировка. Купувачите имат пари, стабилност, образование и власт и по този начин драстично се разграничават от жените, които купуват. Проучване от 2000г. проведено в Стокхолм показва, че почти 10% от младежите на възраст 16-25 г. посочват, че някога „са плащали за сексуална услуга”.

Последиците от проституцията

Във филм, реклама, мода, музика, интернет, литература и други средства за масова информация жени и момичета се представят като сексуален обект и същевременно се показва невярна картина на проституцията. Насилието, което купувачите, сутеньорите и търговците на хора редовно упражняват върху жени и момичета прекалено се банализира. Проституиращите жени и деца са подложени на заплахи, малтретиране, изнасилвания, нападения, мъчения, нежелани бременности, безплодие, увреждане на скелета, половите органи и ануса, обиди и унижения. При това те рискуват да се заразят от купувачите и сутеньорите от сексуално преносими болести като СПИН.

Всички тези действия нанасят щети и грубо накърняват жените. Това, че те се приемат срещу заплащане, не смекчава по никакъв начин силното физическо и психологическо увреждане на тялото и душата. Международни проучвания показват, че проституиращите жени получават същите емоционални вреди като ветераните от войните и жертвите на насилие. Те имат същите симптоми под форма на връщане към миналото, страх, депресии, проблеми със съня и стрес. Типични са и самоубийствата и опитите за самоубийства. Канадско проучване показва, че проституиращите жени са изложени на 40 пъти по-голям риск да бъдат убити, отколкото останалите жени.