ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ

Кликнете тук за да подкрепите петицията онлайн

Уважаеми Г-н Президент, Уважаеми Дами и Господа,

Като граждани на Република България с настоящото отворено писмо бихме искали да изразим нашата загриженост относно подготвящия се в момента проектозакон за легализиране на проституцията в страната ни.

Въвличането и склоняването към проституция е престъпление според българското право, а експлоатирането и трафика на жени и деца е сред най-сериозните нарушения на човешките права според международните норми.

Понастоящем българското законодателство не съдържа ясно определение за „проституция”. Като състав на престъпление съгласно Наказателния кодекс, чл. 155, ал. 1, се определя „склоняването към проституция.” По силата на чл. 155, ал. 2, самото предоставяне на помещения на различни лица за полови сношения по систематичен начин също е наказуемо деяние, което означава, че определянето на места и заведения за осъществяване на такъв род дейност е недопустимо, а лицата, които предоставят такива помещения, подлежат на наказателна отговорност.

Според ал. 3 от същия член по-тежка наказателна отговорност е приложима, когато деянията по ал. 1 и ал. 2 са извършени с користна цел. Очевидно е, че в този си вид Българският Наказателен Кодекс е несъвместим с идеята за легализиране на проституцията като бизнес. Легализирането на проституцията като дейност по занятие от друга страна повдига допълнителни въпроси за многобройните проблеми, свързани с конституционните задължения на държавата в социалната и обществената сфера, да „се грижи за създаване на условия за осъществяване на правото на труд на гражданите.” (Конституция на РБ, чл. 48, ал.1).

Напомняме Ви, че България е поела и международен ангажимент да се противопоставя на легализацията на сводничеството и притежаването на публични домове. През 1955 г. България подписва Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, приета на 02.12.1949 г. с Резолюция 3176 (IV) на Общото събрание на ООН. Още в преамбюла на въпросната Конвенция се казва, че:

„.... проституцията и съпътстващото я зло, а именно търговията с хора с цел проституция, са несъвместими с достойнството и стойността на човешката личност и поставят под заплаха благоденствието на индивида, семейството и обществото”.

Член 6 от Конвенцията постановява, че:
“Всяка страна по тази Конвенция се съгласява да вземе всички необходими мерки, за да премахне или отмени всеки закон, правилник и всяка административна разпоредба, съгласно които лицата, занимаващи се или заподозрени, че се занимават с проституция, подлежат на специална регистрация или трябва да притежават специален документ, или да се съобразяват със специални изисквания за контрол или уведомяване.”

Допълнителни задължения върху страната ни се налагат и от Протокола за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора, особено жени и деца, към Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност (ратифицирани със закон, обн. ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г.) и конвенцията на Съвета на Европа за действия срещу трафика на хора (Варшава 2005 г.), подписана от България на 17 април, 2007 г.

В публичното пространство няма адекватна дискусия и запознаване на обществото с целите и последствията от подобен закон. Подробно проучване на ситуацията в страни от Европейския съюз, легализирали проституцията, ясно показва, че това не е най-ефективният начин за постигане на евентуално загатнатите цели на българския законодател.

От една страна, легализирането на проституцията увеличава търсенето на секс услуги и води до разрастване на детската проституция. Опитът на страните от Европейския съюз, където проституцията е легализирана (Холандия, Германия и Гърция), еднозначно сочи, че подобен подход стимулира детската проституция и трафика на хора. България ще се сдобие с репутация на международна дестинация за секс-туризъм и ще привлича предимно мъже, търсещи евтин секс или секс с малолетни и непълнолетни. В Холандия след легализацията на проституцията броят на проституиращите деца се е увеличил от 4000 през 1996 г. на 15000 през 2001 г. У нас по данни на неправителствени организации в момента близо 50% от проституиращите са под 18 години. Ние не желаем България да се превърне в публичния дом на Балканите и децата ни да станат жертва на секс-туризъм и педофилия.

На второ място, легализирането на проституцията ще доведе до разрастване на скритата и нелегалната проституция. За фасада ще бъдат открити няколко «официални» публични домове, докато преобладаващата част от тях ще останат нелегални, контролирани от трафиканти, сводници и от организираната престъпност. Практиката на Гърция, Унгария и Латвия показва, че едва незначителна част (oколо 5%) от този бизнес се регистрира официално. Toва oт своя страна води до увеличаване разпространението на болестите, предавани по полов път, както и до увеличаване разходите на държавата за лечението им.

Не на последно място, проституцията е пряко свързана с трафика на хора за сексуална експлоатация. Легализирането ú ще разрасне търсенето и ще направи България входна врата за жени и деца от други по-бедни страни към секс-индустрията у нас и в Западна Европа. Според Годишния доклад на Департамента на САЩ за трафика на хора България заема второ място през 2006 г. В доклада се казва, че правителството на България "не се придържа напълно към минималните стандарти за справяне с трафика на хора". Легализирането на проституцията ще доведе до допълнителни критики и влошаване имиджа на страната ни на международната сцена.

Считаме, че е цинично да се правят сметки за постъпленията от проституция, когато става въпрос за живота и бъдещето на българските жени, млади момичета и деца, подлагани на физическо, сексуално и емоционално насилие от техните клиенти, сутеньори и трафиканти. Неморално и немислимо е приходите от бизнеса с експлоатация на хора да се легализират! Вместо държавата да узакони проституцията, тя може да инвестира иззетите средства от секс индустрията в осигуряване на професионални алтернативи за проституиращите жени и програми за тяхната реинтеграция в обществото.

Във връзка с гореизложеното, долуподписаните граждани на Република България, в качеството си на представители на едно демократично общество, което зачита човешките права и свободи, настояваме преди внасянето на проектозакона за легализиране на проституцията за гласуване в Народното събрание да бъдат удовлетворени следните наши искания:

1. Да получим Вашето официално становище във връзка с повдигнатите в настоящото писмо аргументи против легализиране на проституцията в България. Очакваме то да е основано на професионално извършено предварително проучване, което да съдържа детайлно изследване на обществената необходимост и подготвеност за такава легализация в светлината на действащото национално законодателство и съобразяването на подобен закон с него и с международните актове, към които страната ни се е присъединила.

2. Да се организира и проведе широк обществен дебат по темата с адекватно медийно покритие и да се запознае българската общественост с различните мнения и становища относно негативите и позитивите от въвеждане на подобно законодателство. Считаме за нужно да се обърне особено внимание на резултатите и последствията от въвеждането на подобно законодателство в други държави.

3. Да бъдат предприети необходимите законови мерки според дадените Ви правомощия за противопоставяне на този проектозакон и спиране легализацията на проституцията в Република България. Добър пример в това отношение е Република Чехия, където след задълбочено проучване парламентът отхвърли предложението за подобен закон.

4. Да бъдат предприети необходимите законови и обществени мерки за борба с проституцията и трафика на хора чрез създаване на различни програми за реинтеграция в обществото на жертвите на проституция, както и за наказване на трафикантите и сводниците чрез ефективна намеса от страна на правителството и съдебните органи.

Очакваме Вашия отговор на гореизложените искания, както и Вашата спешна намеса и съдействие, за което предварително Ви благодарим.