Проституцията като легална индустрия

Теодора Палигорова

Въпросът за проституцията е изключително дискутиран в съвременното общество. Основният проблем тук е не толкова моралността на продаването и купуването на секс, а по-скоро съпътстващите я негативни социални явления, като например трафик на хора, малолетна проституция, разпространение на СПИН/HIV, насилие, кражби, обири, а също така и потенциално намаляване на цената на недвижими имоти в райони, в които се практикува тази дейност.

У нас също се заговори за регламентиране на тези социални взаимоотношения в последните няколко месеца. Главните инициатори на законопроекта за проституцията -МВР и Националният борд по туризма, изтъкват, че „сигурност и контрол са ключовите понятия в основата на предстоящата правна регламентация.”

Не е ясно каква точно е целта на инициаторите на този законопроект. Дали те ще се задоволят да предложат тривиални краткосрочни мерки, които само претендират да регулират проституцията, или ще дръзнат да започнат дългосрочна реформа, която ще адресира източниците на този род дейност, остава отворен въпрос. Става ясно обаче, че една от целите на легализацията е да внесе данъци в държавната хазна.

На скоро bTV състрадателно отбеляза, че всички печелили от проституцията в Сандански, а само „за държавата разбира се, няма и стотинка”. От изявление на министъра на вътрешните работи Румен Петков пък разбираме, че „България не се смята за дестинация за т.нар. детски секс-туризъм”, въпреки че австрийската организация за защита на децата ЕСПАТ съобщи, че България и Румъния заемат челни позиции по секс с деца, поради „процъфтяващия туризъм и липсата на особен контрол”.

Със сигурност е трудно да се намери „правилна формула”, която да подобри сегашната ситуация. Въпросът преди това обаче е търси ли се такава, или вече има предварително изработен вариант, който само трябва да мине през пленарна зала и да стане закон. В един публичен дебат, за какъвто нашето общество било узряло по думите на народния представител Светослав Спасов в официално съобщение на пресцентъра на МВР, би трябвало всички страни да вземат участие.

До сега в медиите предимно се изтъкват позитивните аспекти от легализация на проституцията и големите приходи от бъдещото облагане. Как обаче се взима предвид мнението на неправителствените организации, които не са съгласни с такава легализация, не е ясно. Също така не се разяснява от политиците каква е „цената” на очакваните приходи от легалната проституция, а едностранчиво се изтъква колко е добре за всички нас проституцията да е легална.

Например, не е новост за други страни, че легализация на проституцията води до:

• Значително разрастване на цялата секс индустрия, както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането
• Увеличаване дяла на организираната престъпност в секс индустрията
• Многократно умножаване и разпространение на детската проституция
• Засилване на трафика на жени от чужбина към страната
• Покачване на насилието към жени, въвлечени в проституция

Ако гледаме на проституцията само като на стопанска дейност, е важно да разберем каква е нейната „пазарна структура”. Все още няма реални данни за това от къде идват проститутките, лесно ли се влиза в тази индустрия, кои са купувачите, как се определя цената на услугата, каква част от индустрията зависи от посредници (в този случай сводници), колко на брой са тези сводници и как си разпределят пазара. С други думи, това конкурентен, монополистичен или олигополистичен пазар е? Все въпроси, на които трябва да се отговори, ако искаме успешна регулация. Като че ли единственият „факт” до сега, с който най-вече се жонглира в медийното пространство, е това, че проституцията била най-древната професия, което по никакъв начин не обосновава нуждата от легализация.

Този вид дейност обаче, колкото и нашите политици и медии да се опитват да ни убедят, че е като всички останали, е доста различна. Дори държавите, които вече са въвели подобна регулация, следват доста противоречиви модели и все още се опитват да намерят най-добрият вариант. Например, проституцията е криминално деяние в САЩ и Ирландия; в Швеция, а отскоро и в Норвегия само „купувачите” се наказват; в Германия това е легална дейност; в Холандия това също е легална дейност, но се практикува в определени зони; Франция и Испания пък решават, че самата дейност е нелегална, но няма наказания нито за купувача, нито за продавача.


Подобно на други страни, у нас Наказателният кодекс предвижда наказание за тези, които склоняват друго лице към проституция. Съществува ли друга дейност, която се нуждае от подобен вид регулация? С евентуалната легализация ще излeзе, че ако някой насила те принуждава да проституираш, е незаконно. От друга страна, ако ти сам избереш да го правиш, това е напълно легално. Например, законът не го е грижа дали си станал инженер, защото родителите ти (или някой друг) са те принудили да избереш да станеш такъв, или защото ти си решил така. Никъде в Наказателния кодекс не се казва, че има санкции за родители, които склоняват техните деца да станат инженери. Едва ли не, когато стане дума за „дейността проституция”, законът започва да се вживява в ролята на гарант на свободата на избора.

Това се налага поради факта, че тази дейност изначално носи в себе си престъпен характер, и законът трябва да защити онези, които са принуждавани да я практикуват. Тъй като днес правото на личен избор е станало висша ценност в модерните общества, с една легализация законът ще се съгласи, че изборът на професията проституция е твое гражданско право. Така че от една страна легализацията (най-вероятно с регулации) иска да постави проституирането на едно ниво с учителстването като законна професия, а от друга страна - да защити онези, които са принуждавани да проституират.

От самото начало, без да взимаме под внимание каква точно ще е регулацията на легалната проституция и как тя ще се осъществи на практика у нас, това е невъзможна задача. Изглежда в този случай формулата „вълкът сит и агнето цяло” няма как да работи – бъдещата легализация ще доведе до вече споменатите по-горе последствия. Имайки предвид обаче трудността при събиране на данъци от такъв вид дейност по принцип и слабото приложение на наказанията за неплащане на данъци у нас, не е ясно дали въобще ще се съберат тъй много очакваните високи приходи.

Интересно е как изведнъж този закон се намесва и в семейните взаимоотношения. Сигурна съм, че никой няма да се съгласи неговите майка, дъщеря, съпруга или сестра да изберат да станат проститутки. Можете ли да си представите да отидете на работа и да чуете един да се хвали с това, че дъщеря му ще става учителка, а пък друг, че ще става проститутка? Няма такава ситуация! Нещо отвътре ти казва, че това не е нормално и няма закон, който да може да надвие това чувство. Проблемът обаче е, че нашите законодатели не мислят, че техните майка, съпруга, дъщеря и сестра ще станат проститутки, а по скоро смятат, че това ще са майката, съпругата, дъщерята и сестрата на съседа примерно. Интересно е обаче откъде ще се намерят тези проститутки, ако всеки си мисли, че това не са неговите дъщеря, сестра, съпруга и/или майка?

Получава се също така, че ако баща се опитва да спре дъщеря си да стане проститутка, или син се опитва да спре майка си да стане проститутка, или съпруг се опитва да спре съпругата си да стане проститутка, или брат се опитва да спре сестра си да стане проститутка, тогава, законът ще се намеси: „Не се притеснявай, ти имаш право да станеш проститутка, даже и целият свят да казва, че не е съгласен, аз, законът, гарантирам, че това е професия като всички останали”. Чудя се дали експертите по семейно право са мислили за това, че евентуалната легализация нанася още един удар на вече разклатената семейна институция у нас?

Как стоят нещата от гледна точка на жените? Сигурно има жени, които сами избират да станат проститутки, но е трудно да се вярва, че техният брой е голям. Според проучване, направено сред проституиращи жени от 5 държави, 92 процента са заявили, че искат да избягат от проституцията незабавно и за да направят това се нуждаят от: дом или безопасно място (73%), здравна грижа (59%) и професионално обучение (70%). У нас няма подобен вид изследвания, но можем да разсъждаваме по следния начин:

Пазарът за проституция може да се раздели на няколко сегмента според цената на услугата и пазарната структура на този вид дейност. В най-високо платения сегмент са ескортни услуги, в най-ниско платения е улична проституция, а някъде между тях са проституция в публични домове и къщи. Ако допуснем, че проституцията е въпрос на личен избор, бихме очаквали най-високо платеният сегмент да има основен дял в този пазар.

Данните у нас обаче сочат, че това е доста малък процент от цялата секс индустрия. В България има само една регистрирана компаньонка - професия, считана за най-високо платена в сравнение с другите форми на предлагане на тези услуги. Имайки предвид, че повечето жени, въвлечени в проституция, имат ниски доходи и образование, те най-вероятно избират да печелят на улицата по този начин, защото нямат друга възможност. Добре известно е, че бедността създава добри условия за разрастване на феномена „проституция”.

Организираната престъпност у нас също оказва влияние. Най-вероятно голяма част от проституцията в страната ни е тясно свързана с дейността на криминални групировки, които действат като „посредници” в секс индустрията. От проведено международно изследване по проекта УИСПЕР 90% от проституиращите са имали сводници.

Всички тези условия правят жените по-скоро жертва на икономическа и криминална система, отколкото свободно избиращи си професията граждани. По този начин легализация или признаване на проституцията за обикновена стопанска дейност (най-вероятно с регулации) не подобрява състоянието на тези жени, както изтъкват инициаторите на закона, защото техният проблем не идва от това, че те биха искали да са проститутки. Ниският социален статус на тези жени предопределя техният „избор” да станат такива.

Ето защо въпросът не е дали това е най-древната професия, а по-скоро: какво се прави за да се намали отрицателният социален ефект от тази дейност. Едва ли преместването на проституцията от улицата в публичните домове е разрешение на проблема. По-скоро, ако законодателят искаше да подпомогне тази група, би мислил как да инвестира в специални образователни и социални програми от ранна детска възраст – пътят за намаляване шансовете за въвличане в проституция.

Джеймс Хекман от Университета в Чикаго, Нобелов лауреат по икономика, след дългогодишни изследвания посочва, че деца с нисък социален статус, записани заедно с техните родители в подпомагащи програми, целящи развиването не само на умствени им способности, но учещи ги също така на устойчивост, надеждност, дисциплина и мотивация, са главни фактори за социално-икономически успех на тези подрастващи. В допълнение той заключава, че именно тези деца в началото на 20-те си години показват по-ниски нива на криминално поведение спрямо онези, които не са минали през такива програми и имат нисък социален статус.

От икономическа гледна точка резултатите посочват, че доходът от инвестиции в такива програми е 65% от всеки долар и това е в резултат от намалената престъпност и избора на професии, произвеждащи реален продукт.
Питам се: защо ние не искаме да разберем, че нашата страна няма да успее (даже и да се увеличат данъците, докато сегашното правителство е на власт), ако насърчава или е безразлична към избора на гражданите си да практикуват проституция като всяка друга професия. Чудя се какво липсва на нашите политици да водят политика, която казва: „проституцията е древна дейност, НО ние ще направим всичко възможно нашите дъщери да не стават проститутки”. Като за начало защо законодателят не санкционира търсенето, което от своя страна значително ще намали предлагането, вместо да го насърчава със закон? В Швеция това вече доведе до драстично намаляване на трафика на хора и проституцията.

Въпреки, че проституцията е сложен феномен, ако има воля за подобряване на ситуацията на проституиращите, ще има и реални решения за това. Изглежда въпросът е, че досега законодателите не мислят за това, че жените, дъщерите, майките и сестрите на техният народ изкарват пари от проституция, а по-скоро се интересуват как да служат на икономически интереси на престъпни групировки, които пък в замяна щели да плащат данъци.


Теодора Палигорова е докторант по икономика в CERGE-EI, Прага. Нейните интереси са в областта на икономиката на труда и корпоративното управление. Дисертацията й включва изследване на причините за различно заплащане между мъжете и жените заемащи управленски позиции в страни на преход към пазарна икономика. Теодора Палигорова изследва също последствията от въвеждането на закона Сарбанес-Оксли в САЩ върху структурата на заплащане на топ мениджърите на най-големите американски корпорации.