Проституцията като легална индустрия

Теодора Палигорова

Въпросът за проституцията е изключително дискутиран в съвременното общество. Основният проблем тук е не толкова моралността на продаването и купуването на секс, а по-скоро съпътстващите я негативни социални явления, като например трафик на хора, малолетна проституция, разпространение на СПИН/HIV, насилие, кражби, обири, а също така и потенциално намаляване на цената на недвижими имоти в райони, в които се практикува тази дейност.

У нас също се заговори за регламентиране на тези социални взаимоотношения в последните няколко месеца. Главните инициатори на законопроекта за проституцията -МВР и Националният борд по туризма, изтъкват, че „сигурност и контрол са ключовите понятия в основата на предстоящата правна регламентация.”

Не е ясно каква точно е целта на инициаторите на този законопроект. Дали те ще се задоволят да предложат тривиални краткосрочни мерки, които само претендират да регулират проституцията, или ще дръзнат да започнат дългосрочна реформа, която ще адресира източниците на този род дейност, остава отворен въпрос. Става ясно обаче, че една от целите на легализацията е да внесе данъци в държавната хазна.

На скоро bTV състрадателно отбеляза, че всички печелили от проституцията в Сандански, а само „за държавата разбира се, няма и стотинка”. От изявление на министъра на вътрешните работи Румен Петков пък разбираме, че „България не се смята за дестинация за т.нар. детски секс-туризъм”, въпреки че австрийската организация за защита на децата ЕСПАТ съобщи, че България и Румъния заемат челни позиции по секс с деца, поради „процъфтяващия туризъм и липсата на особен контрол”.

Със сигурност е трудно да се намери „правилна формула”, която да подобри сегашната ситуация. Въпросът преди това обаче е търси ли се такава, или вече има предварително изработен вариант, който само трябва да мине през пленарна зала и да стане закон. В един публичен дебат, за какъвто нашето общество било узряло по думите на народния представител Светослав Спасов в официално съобщение на пресцентъра на МВР, би трябвало всички страни да вземат участие.

До сега в медиите предимно се изтъкват позитивните аспекти от легализация на проституцията и големите приходи от бъдещото облагане. Как обаче се взима предвид мнението на неправителствените организации, които не са съгласни с такава легализация, не е ясно. Също така не се разяснява от политиците каква е „цената” на очакваните приходи от легалната проституция, а едностранчиво се изтъква колко е добре за всички нас проституцията да е легална.

Например, не е новост за други страни, че легализация на проституцията води до:

• Значително разрастване на цялата секс индустрия, както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането
• Увеличаване дяла на организираната престъпност в секс индустрията
• Многократно умножаване и разпространение на детската проституция
• Засилване на трафика на жени от чужбина към страната
• Покачване на насилието към жени, въвлечени в проституция

Ако гледаме на проституцията само като на стопанска дейност, е важно да разберем каква е нейната „пазарна структура”. Все още няма реални данни за това от къде идват проститутките, лесно ли се влиза в тази индустрия, кои са купувачите, как се определя цената на услугата, каква част от индустрията зависи от посредници (в този случай сводници), колко на брой са тези сводници и как си разпределят пазара. С други думи, това конкурентен, монополистичен или олигополистичен пазар е? Все въпроси, на които трябва да се отговори, ако искаме успешна регулация. Като че ли единственият „факт” до сега, с който най-вече се жонглира в медийното пространство, е това, че проституцията била най-древната професия, което по никакъв начин не обосновава нуждата от легализация.

Този вид дейност обаче, колкото и нашите политици и медии да се опитват да ни убедят, че е като всички останали, е доста различна. Дори държавите, които вече са въвели подобна регулация, следват доста противоречиви модели и все още се опитват да намерят най-добрият вариант. Например, проституцията е криминално деяние в САЩ и Ирландия; в Швеция, а отскоро и в Норвегия само „купувачите” се наказват; в Германия това е легална дейност; в Холандия това също е легална дейност, но се практикува в определени зони; Франция и Испания пък решават, че самата дейност е нелегална, но няма наказания нито за купувача, нито за продавача.


Подобно на други страни, у нас Наказателният кодекс предвижда наказание за тези, които склоняват друго лице към проституция. Съществува ли друга дейност, която се нуждае от подобен вид регулация? С евентуалната легализация ще излeзе, че ако някой насила те принуждава да проституираш, е незаконно. От друга страна, ако ти сам избереш да го правиш, това е напълно легално. Например, законът не го е грижа дали си станал инженер, защото родителите ти (или някой друг) са те принудили да избереш да станеш такъв, или защото ти си решил така. Никъде в Наказателния кодекс не се казва, че има санкции за родители, които склоняват техните деца да станат инженери. Едва ли не, когато стане дума за „дейността проституция”, законът започва да се вживява в ролята на гарант на свободата на избора.

Това се налага поради факта, че тази дейност изначално носи в себе си престъпен характер, и законът трябва да защити онези, които са принуждавани да я практикуват. Тъй като днес правото на личен избор е станало висша ценност в модерните общества, с една легализация законът ще се съгласи, че изборът на професията проституция е твое гражданско право. Така че от една страна легализацията (най-вероятно с регулации) иска да постави проституирането на едно ниво с учителстването като законна професия, а от друга страна - да защити онези, които са принуждавани да проституират.

От самото начало, без да взимаме под внимание каква точно ще е регулацията на легалната проституция и как тя ще се осъществи на практика у нас, това е невъзможна задача. Изглежда в този случай формулата „вълкът сит и агнето цяло” няма как да работи – бъдещата легализация ще доведе до вече споменатите по-горе последствия. Имайки предвид обаче трудността при събиране на данъци от такъв вид дейност по принцип и слабото приложение на наказанията за неплащане на данъци у нас, не е ясно дали въобще ще се съберат тъй много очакваните високи приходи.

Интересно е как изведнъж този закон се намесва и в семейните взаимоотношения. Сигурна съм, че никой няма да се съгласи неговите майка, дъщеря, съпруга или сестра да изберат да станат проститутки. Можете ли да си представите да отидете на работа и да чуете един да се хвали с това, че дъщеря му ще става учителка, а пък друг, че ще става проститутка? Няма такава ситуация! Нещо отвътре ти казва, че това не е нормално и няма закон, който да може да надвие това чувство. Проблемът обаче е, че нашите законодатели не мислят, че техните майка, съпруга, дъщеря и сестра ще станат проститутки, а по скоро смятат, че това ще са майката, съпругата, дъщерята и сестрата на съседа примерно. Интересно е обаче откъде ще се намерят тези проститутки, ако всеки си мисли, че това не са неговите дъщеря, сестра, съпруга и/или майка?

Получава се също така, че ако баща се опитва да спре дъщеря си да стане проститутка, или син се опитва да спре майка си да стане проститутка, или съпруг се опитва да спре съпругата си да стане проститутка, или брат се опитва да спре сестра си да стане проститутка, тогава, законът ще се намеси: „Не се притеснявай, ти имаш право да станеш проститутка, даже и целият свят да казва, че не е съгласен, аз, законът, гарантирам, че това е професия като всички останали”. Чудя се дали експертите по семейно право са мислили за това, че евентуалната легализация нанася още един удар на вече разклатената семейна институция у нас?

Как стоят нещата от гледна точка на жените? Сигурно има жени, които сами избират да станат проститутки, но е трудно да се вярва, че техният брой е голям. Според проучване, направено сред проституиращи жени от 5 държави, 92 процента са заявили, че искат да избягат от проституцията незабавно и за да направят това се нуждаят от: дом или безопасно място (73%), здравна грижа (59%) и професионално обучение (70%). У нас няма подобен вид изследвания, но можем да разсъждаваме по следния начин:

Пазарът за проституция може да се раздели на няколко сегмента според цената на услугата и пазарната структура на този вид дейност. В най-високо платения сегмент са ескортни услуги, в най-ниско платения е улична проституция, а някъде между тях са проституция в публични домове и къщи. Ако допуснем, че проституцията е въпрос на личен избор, бихме очаквали най-високо платеният сегмент да има основен дял в този пазар.

Данните у нас обаче сочат, че това е доста малък процент от цялата секс индустрия. В България има само една регистрирана компаньонка - професия, считана за най-високо платена в сравнение с другите форми на предлагане на тези услуги. Имайки предвид, че повечето жени, въвлечени в проституция, имат ниски доходи и образование, те най-вероятно избират да печелят на улицата по този начин, защото нямат друга възможност. Добре известно е, че бедността създава добри условия за разрастване на феномена „проституция”.

Организираната престъпност у нас също оказва влияние. Най-вероятно голяма част от проституцията в страната ни е тясно свързана с дейността на криминални групировки, които действат като „посредници” в секс индустрията. От проведено международно изследване по проекта УИСПЕР 90% от проституиращите са имали сводници.

Всички тези условия правят жените по-скоро жертва на икономическа и криминална система, отколкото свободно избиращи си професията граждани. По този начин легализация или признаване на проституцията за обикновена стопанска дейност (най-вероятно с регулации) не подобрява състоянието на тези жени, както изтъкват инициаторите на закона, защото техният проблем не идва от това, че те биха искали да са проститутки. Ниският социален статус на тези жени предопределя техният „избор” да станат такива.

Ето защо въпросът не е дали това е най-древната професия, а по-скоро: какво се прави за да се намали отрицателният социален ефект от тази дейност. Едва ли преместването на проституцията от улицата в публичните домове е разрешение на проблема. По-скоро, ако законодателят искаше да подпомогне тази група, би мислил как да инвестира в специални образователни и социални програми от ранна детска възраст – пътят за намаляване шансовете за въвличане в проституция.

Джеймс Хекман от Университета в Чикаго, Нобелов лауреат по икономика, след дългогодишни изследвания посочва, че деца с нисък социален статус, записани заедно с техните родители в подпомагащи програми, целящи развиването не само на умствени им способности, но учещи ги също така на устойчивост, надеждност, дисциплина и мотивация, са главни фактори за социално-икономически успех на тези подрастващи. В допълнение той заключава, че именно тези деца в началото на 20-те си години показват по-ниски нива на криминално поведение спрямо онези, които не са минали през такива програми и имат нисък социален статус.

От икономическа гледна точка резултатите посочват, че доходът от инвестиции в такива програми е 65% от всеки долар и това е в резултат от намалената престъпност и избора на професии, произвеждащи реален продукт.
Питам се: защо ние не искаме да разберем, че нашата страна няма да успее (даже и да се увеличат данъците, докато сегашното правителство е на власт), ако насърчава или е безразлична към избора на гражданите си да практикуват проституция като всяка друга професия. Чудя се какво липсва на нашите политици да водят политика, която казва: „проституцията е древна дейност, НО ние ще направим всичко възможно нашите дъщери да не стават проститутки”. Като за начало защо законодателят не санкционира търсенето, което от своя страна значително ще намали предлагането, вместо да го насърчава със закон? В Швеция това вече доведе до драстично намаляване на трафика на хора и проституцията.

Въпреки, че проституцията е сложен феномен, ако има воля за подобряване на ситуацията на проституиращите, ще има и реални решения за това. Изглежда въпросът е, че досега законодателите не мислят за това, че жените, дъщерите, майките и сестрите на техният народ изкарват пари от проституция, а по-скоро се интересуват как да служат на икономически интереси на престъпни групировки, които пък в замяна щели да плащат данъци.


Теодора Палигорова е докторант по икономика в CERGE-EI, Прага. Нейните интереси са в областта на икономиката на труда и корпоративното управление. Дисертацията й включва изследване на причините за различно заплащане между мъжете и жените заемащи управленски позиции в страни на преход към пазарна икономика. Теодора Палигорова изследва също последствията от въвеждането на закона Сарбанес-Оксли в САЩ върху структурата на заплащане на топ мениджърите на най-големите американски корпорации.

ОТКРИТА ПОЗИЦИЯ / A POSITION STATEMENT

На представители на гражданското общество в България


Като представители на гражданското общество в страната изразяваме своята загриженост във връзка с подготвяния по инициатива на някои представители на Министерство на вътрешните работи и на Националния борд по туризма проектозакон, целящ да легализира проституцията в България.

Тази идея не държи сметка и дори е в разрез със социално-икономическия статус на гражданите, особено на жените и младите момичета в България - ширеща се бедност, най-вече сред уязвими групи и в определени региони, липса на достъп до качествено образование и до заетост, повсеместно насилие, вкл. домашно насилие, сексуално насилие и трафик на хора, основно жени и деца. Всичко това генерира условия за сексуална експлоатация и насочване на младите жени към проституция.

Освен това, най-често жените и младите момичета са въвлечени в проституция и продължават да проституират вследствие престъпления, страх и зависимост от престъпни мрежи. Въвличането и склоняването към проституция само по себе си е престъпление, а търговията с човешка плът е сред най-сериозните нарушения на човешките права. Приемането на закон за легализиране на тази дейност би сложило печата на обществено одобрение върху този престъпен бизнес и би дало зелена светлина за разрастването му.

Опитът на страните от Европейския съюз, където проституцията е легализирана, показва, че такава стъпка води до yвеличаване търсенето на секс услуги, до многократно разширяване на пазара и експанзия на тази дейност.

Легализирането води основно до разрастване на скритата и нелегалната проституция. За ”фасада” се откриват няколко “официални публични домове”, докато преобладаващата част от тях остават нелегални, контролирани от трафиканти, сводници и от организираната престъпност. Практиката на Гърция, Унгария и Латвия недвусмислено доказва, че една незначителна част от този бизнес се регистрира официално. Toва oт своя страна води до увеличаване разпространението на болести, предавани по полов път, съответно и до увеличаване разходите на държавата за лечение на болни от HIV/СПИН.

Проституцията е пряко свързана с трафика на хора с цел сексуална експлоатация. Легализирането води до по-голямо търсене на млада и свежа плът, следователно до трафик и склоняване на млади момичета към проституция, за да се задоволи търсенето. Един такъв закон ще направи България входна врата за жени и деца от други по-бедни страни към секс-индустрията у нас и в Западна Европа. Вследствие на всичко това ще се увеличат детската проституция и трафика на хора.

Легализирането на проституцията задълбочава отрицателните стереотипи за принизената роля на жената в нашето общество, за третирането и като стока за сексуалнo развлечение, а платеният секс се превръща в примамливо и безвредно забавление. Приемането на мерки по посока само на предлагането, а не и на търсенето на платените сексуални услуги, задълбочава тези стереотипи и неравнопоставеността на двата пола.

Узаконяването на проституцията противоречи на ратифицирани от Република България международни актове за защита на правата на човека и за равнопоставеност на половете, в които България се е задължила да гарантира защита на жените от насилие и сексуална експлоатация, както и да вземе мерки по отношение на търсенето на платените сексуални услуги. Такива актове са Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията за премахване на трафика на хора и на експлоатацията на чужда проституция, Протоколът за предотвратяване, премахване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца към Конвенцията за трансграничната организирана престъпност и др.

Легализиране на проституцията в България ще доведе до повишен риск за живота, здравето и бъдещето на българските жени, млади момичета и деца, подлагани на физическо, сексуално и емоционално насилие от клиенти, сутеньори и трафиканти.
В тази връзка, на фона на аргументите за защита на правата на човека, считаме за безпочвени и откровено цинични широко използваните в публичното пространство финансови съображения за необходимост от постъпления от проституция в държавната хазна.

Във връзка с всичко, изложено дотук, ние открито се противопоставяме на изготвянето, прокарването и приемането на законодателство, което има за цел легализиране на проституцията в България. Вместо това считаме, че следва да се объре внимание на защитата на жените, младите момичета и децата срещу всички форми на насилие и сексуална експлоатация; да се засили законодателството в защита от трафик на хора и сексуална експлоатация, както и приложението на това законодателство; да се създадат по- благоприятни условия за осъществяване на социалните права на гражданите и повече перспективи за житейски избор и развитие за жените и младите хора като цяло.

Изразяваме готовност да работим с всички заинтересовани организации и институции по тези жизненоважни и приоритетни за страната ни въпроси.

A Position Statement
of Representatives of The Bulgarian Civil Society

As representatives of The Bulgarian Civil Society, we would like to express our concern about the preparation of a bill, initiated by some deputies of the Bulgarian Ministry of Foreign Affairs and the National Board of Tourism, which is aimed at the legalization of prostitution in Bulgaria.

The legalization of prostitution does not take into consideration, and even ignores the social and economic status of Bulgarian citizens, especially young women. Wide-spread poverty, a shortage of quality education and high unemployment in certain regions of the country still remain. At the same time, domestic and sexual violence, and human trafficking, particularly of women and children, continue to expand. These issues all generate the conditions for the sexual exploitation and incitement of young women to prostitution.

Quite often young girls and women are involved in prostitution because of fear and submission to criminal networks. Incitement to, and engagement in prostitution is defined as a crime, with trafficking in human beings standing among the most serious violations of human rights. Therefore, legislation of this activity would put the stamp of social approval on this criminal business and would welcome its expansion.

The experience of EU countries where prostitution is legalized has shown that legalization has actually raised the demand for sex-services and expanded the sex-market.

Legalization leads to the increase of hidden and illegal prostitution. Usually, some “official brothels” are opened, while the majority remain illegal and are controlled by traffickers and pimps. In Greece, Hungary and Latvia, the practice has unequivocally shown that only an insignificant percentage of sex-businesses are registered officially. Thus, the conditions for an increase in sexual diseases are favorable and the state expenses for HIV treatment are raised.

Prostitution is directly related to human trafficking for sexual exploitation. Legalization provokes a higher demand for fresh flesh, which increases human trafficking and the prostitution of young girls in order to satisfy the demand for sex-services. Legalization of prostitution would make Bulgaria the doorway to the sex-industry, both in our country and Western Europe, for the women and children of poorer countries.

The legalization of prostitution also intensifies the negative stereotypes that degrade the role of the woman in a society. Paid sex will be seen as nothing more than a tempting and harmless form of amusement. If the measures taken concern only the supply of sex-services, then the negative stereotypes and the question of equal rights for women and men will continue.

Legalization of prostitution in Bulgaria will directly contradict the international agreements ratified by the Republic of Bulgaria for human rights protection and gender equality. According to these documents, Bulgaria is obligated to guarantee the protection of women against violence and sexual exploitation, as well as to take measures against paid sexual services. These guarantees are defined in the Convention on the Elimination of All Forms of Discrimination Against Women; the Convention on the Elimination of Human Trafficking and Exploitation of Prostitution; The Protocol of Prevention, Elimination and Penalty of Human Trafficking, particularly women and children to the Convention on Trans-border Organized Crime; etc.

The legalization of prostitution will threaten the life, health and future of the Bulgarian women who are abused physically, emotionally and sexually by clients, pimps and traffickers.

Based on the conventions of human rights protection, we assume as unsubstantiated and cynical the arguments expressed in the public forum concerning the necessity of legalizing prostitution.

Regarding the aforementioned statement, we oppose the preparation, passing and adoption of legislation legalizing prostitution in Bulgaria. Instead, we believe that attention should be paid to protecting women, young girls and children against all forms of violence and sexual exploitation. Furthermore, we advocate for more favorable conditions for the implementation of social rights for the Bulgarian citizens and the formation of more prospects for the development of women and young people.

We express our readiness to work with all organizations and institutions interested in these nationally important issues.

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ

Кликнете тук за да подкрепите петицията онлайн

Уважаеми Г-н Президент, Уважаеми Дами и Господа,

Като граждани на Република България с настоящото отворено писмо бихме искали да изразим нашата загриженост относно подготвящия се в момента проектозакон за легализиране на проституцията в страната ни.

Въвличането и склоняването към проституция е престъпление според българското право, а експлоатирането и трафика на жени и деца е сред най-сериозните нарушения на човешките права според международните норми.

Понастоящем българското законодателство не съдържа ясно определение за „проституция”. Като състав на престъпление съгласно Наказателния кодекс, чл. 155, ал. 1, се определя „склоняването към проституция.” По силата на чл. 155, ал. 2, самото предоставяне на помещения на различни лица за полови сношения по систематичен начин също е наказуемо деяние, което означава, че определянето на места и заведения за осъществяване на такъв род дейност е недопустимо, а лицата, които предоставят такива помещения, подлежат на наказателна отговорност.

Според ал. 3 от същия член по-тежка наказателна отговорност е приложима, когато деянията по ал. 1 и ал. 2 са извършени с користна цел. Очевидно е, че в този си вид Българският Наказателен Кодекс е несъвместим с идеята за легализиране на проституцията като бизнес. Легализирането на проституцията като дейност по занятие от друга страна повдига допълнителни въпроси за многобройните проблеми, свързани с конституционните задължения на държавата в социалната и обществената сфера, да „се грижи за създаване на условия за осъществяване на правото на труд на гражданите.” (Конституция на РБ, чл. 48, ал.1).

Напомняме Ви, че България е поела и международен ангажимент да се противопоставя на легализацията на сводничеството и притежаването на публични домове. През 1955 г. България подписва Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, приета на 02.12.1949 г. с Резолюция 3176 (IV) на Общото събрание на ООН. Още в преамбюла на въпросната Конвенция се казва, че:

„.... проституцията и съпътстващото я зло, а именно търговията с хора с цел проституция, са несъвместими с достойнството и стойността на човешката личност и поставят под заплаха благоденствието на индивида, семейството и обществото”.

Член 6 от Конвенцията постановява, че:
“Всяка страна по тази Конвенция се съгласява да вземе всички необходими мерки, за да премахне или отмени всеки закон, правилник и всяка административна разпоредба, съгласно които лицата, занимаващи се или заподозрени, че се занимават с проституция, подлежат на специална регистрация или трябва да притежават специален документ, или да се съобразяват със специални изисквания за контрол или уведомяване.”

Допълнителни задължения върху страната ни се налагат и от Протокола за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора, особено жени и деца, към Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност (ратифицирани със закон, обн. ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г.) и конвенцията на Съвета на Европа за действия срещу трафика на хора (Варшава 2005 г.), подписана от България на 17 април, 2007 г.

В публичното пространство няма адекватна дискусия и запознаване на обществото с целите и последствията от подобен закон. Подробно проучване на ситуацията в страни от Европейския съюз, легализирали проституцията, ясно показва, че това не е най-ефективният начин за постигане на евентуално загатнатите цели на българския законодател.

От една страна, легализирането на проституцията увеличава търсенето на секс услуги и води до разрастване на детската проституция. Опитът на страните от Европейския съюз, където проституцията е легализирана (Холандия, Германия и Гърция), еднозначно сочи, че подобен подход стимулира детската проституция и трафика на хора. България ще се сдобие с репутация на международна дестинация за секс-туризъм и ще привлича предимно мъже, търсещи евтин секс или секс с малолетни и непълнолетни. В Холандия след легализацията на проституцията броят на проституиращите деца се е увеличил от 4000 през 1996 г. на 15000 през 2001 г. У нас по данни на неправителствени организации в момента близо 50% от проституиращите са под 18 години. Ние не желаем България да се превърне в публичния дом на Балканите и децата ни да станат жертва на секс-туризъм и педофилия.

На второ място, легализирането на проституцията ще доведе до разрастване на скритата и нелегалната проституция. За фасада ще бъдат открити няколко «официални» публични домове, докато преобладаващата част от тях ще останат нелегални, контролирани от трафиканти, сводници и от организираната престъпност. Практиката на Гърция, Унгария и Латвия показва, че едва незначителна част (oколо 5%) от този бизнес се регистрира официално. Toва oт своя страна води до увеличаване разпространението на болестите, предавани по полов път, както и до увеличаване разходите на държавата за лечението им.

Не на последно място, проституцията е пряко свързана с трафика на хора за сексуална експлоатация. Легализирането ú ще разрасне търсенето и ще направи България входна врата за жени и деца от други по-бедни страни към секс-индустрията у нас и в Западна Европа. Според Годишния доклад на Департамента на САЩ за трафика на хора България заема второ място през 2006 г. В доклада се казва, че правителството на България "не се придържа напълно към минималните стандарти за справяне с трафика на хора". Легализирането на проституцията ще доведе до допълнителни критики и влошаване имиджа на страната ни на международната сцена.

Считаме, че е цинично да се правят сметки за постъпленията от проституция, когато става въпрос за живота и бъдещето на българските жени, млади момичета и деца, подлагани на физическо, сексуално и емоционално насилие от техните клиенти, сутеньори и трафиканти. Неморално и немислимо е приходите от бизнеса с експлоатация на хора да се легализират! Вместо държавата да узакони проституцията, тя може да инвестира иззетите средства от секс индустрията в осигуряване на професионални алтернативи за проституиращите жени и програми за тяхната реинтеграция в обществото.

Във връзка с гореизложеното, долуподписаните граждани на Република България, в качеството си на представители на едно демократично общество, което зачита човешките права и свободи, настояваме преди внасянето на проектозакона за легализиране на проституцията за гласуване в Народното събрание да бъдат удовлетворени следните наши искания:

1. Да получим Вашето официално становище във връзка с повдигнатите в настоящото писмо аргументи против легализиране на проституцията в България. Очакваме то да е основано на професионално извършено предварително проучване, което да съдържа детайлно изследване на обществената необходимост и подготвеност за такава легализация в светлината на действащото национално законодателство и съобразяването на подобен закон с него и с международните актове, към които страната ни се е присъединила.

2. Да се организира и проведе широк обществен дебат по темата с адекватно медийно покритие и да се запознае българската общественост с различните мнения и становища относно негативите и позитивите от въвеждане на подобно законодателство. Считаме за нужно да се обърне особено внимание на резултатите и последствията от въвеждането на подобно законодателство в други държави.

3. Да бъдат предприети необходимите законови мерки според дадените Ви правомощия за противопоставяне на този проектозакон и спиране легализацията на проституцията в Република България. Добър пример в това отношение е Република Чехия, където след задълбочено проучване парламентът отхвърли предложението за подобен закон.

4. Да бъдат предприети необходимите законови и обществени мерки за борба с проституцията и трафика на хора чрез създаване на различни програми за реинтеграция в обществото на жертвите на проституция, както и за наказване на трафикантите и сводниците чрез ефективна намеса от страна на правителството и съдебните органи.

Очакваме Вашия отговор на гореизложените искания, както и Вашата спешна намеса и съдействие, за което предварително Ви благодарим.

«Проституцията не трябва да бъде поощрявана»

Интервю с проф. Дженис Реймънд от "Коалиция срещу трафика на жени"

По инициатива на Министерството на вътрешните работи и на Националния борд по туризма, под натиска на депутати от управляващата коалиция и с подкрепата нa още три министерства през февруари тази година се сформира работна група, подготвяща проектозакон за легализиране на проституцията в България. От прессъобщението на МВР стана ясно, че основните мотиви за това са: "изчистването" на улиците, събиране на данъци и увеличаване постъпленията в държавния бюждет. Възможно ли е закон, легализиращ проституцията, да постигне това? Какви биха били последствията за България, ако такъв закон бъде приет? За да намерим отговори на тези и други въпроси потърсихме проф. Дженис Реймънд от Международна коалиция срещу трафика на жени.

1. Професор Реймънд, легализацията на проституцията ще подобри ли ситуацията в България?

Няма данни, че легализирането на проституцията подобрява състоянието на жените, въвлечени в нея. Определено нейното узаконяване улеснява ситуацията за правителствата и разбира се секс-индустрията, като двете се наслаждават на ръст в годишните си доходи. Мнението, че с легализиране на секс-индустрията ще бъде постигнато подобряване на ситуацията е нереалистично, поради примера в страни, толериращи проституцията, където няма промяна в деградацията и експлоатацията на жените, както и насилието и злоупотребата спрямо тях.

Узаконяването на проституцията е политика претърпяла провал в страните, които позволиха приемането на подобен закон. Един реален проблем с легализирането и декриминлизирането на проституцията е, че всъщност това допринася за увеличаване на трафика на хора. В страни с узаконена проституция има най-висок процент на жени, жертви на трафик. За това свидетелстват данните от Холандия и Германия. На улиците с червени фенери в Холандия 80 на сто от жените са жертви на трафик. Това е един зашеметяващ процент. Ето как държавите, узаконили проституцията, всъщност насърчават трафика на хора.

2. Един закон легализиращ проституцията ще се погрижи ли за здравето на жените?

Привърженици на легализацията, твърдят, че там където проституцията е легализирана или декриминализирана борбата с вируса на СПИН се улеснява, защото жените ще бъдат насочвани да минават на здравни прегледи. Това е съмнителен аргумент, защото кой действително предпазват здравните прегледи? Те не предпазват жените. Те предпазват мъжете. Ако сме наистина сериозни в борбата със СПИН, тогава би трябвало да насочим много по-чувствителни анти-СПИН програми към групата със значително по-рисково сексуално поведение: мъжете, купуващи секс. Дори от Световната Здравна Организация смятат, че процентът на предаване на ХИВ вируса от мъже към жени е с около 20% по-висок в сравнение с този от жени към мъже.

Това становище не подкрепя идеята, че двете групи трябва да бъдат проверявани. То има за цел само да посочи лишената от логика политика, според която „Ние ще имаме по-безопасен секс и контрол върху СПИН, ако проверяваме здравословното състояние на жените, намиращи се в една система с узаконена проституция”.

Организацията, която представлявам „Коалиция срещу трафика на жени”, подкрепя становището, че жените, въвлечени в проституция трябва да бъдат декриминализирани, защото никой не бива да е наказван за това, че е експлоатиран. Но ние смятаме, че сводници, управители, наематели на публични домове, както самите домове и места, свързани с проституция трябва да бъдат криминализирани.


3. Какви са последиците от легализирането на проституцията въз основа на опита от други държави?

В страни с легализирана проституция, секс-индустрията прерасна от безчестна инициатива до законен и модерен бизнес, който печели увереност чрез подкрепата на политическите кандидати и понякога организации за защита на човешките права. Секс-индустрията се превърна в толкова нормално нещо в определени страни от Европейския съюз (ЕС), че публични домове в Германия и другаде печелят сериозно приемане, когато например, даряват средства за благотворителност като канят гости на нецензурирани изложби.

В страни, където проституцията е легазилирана, узаконена и/или декриминализирана правителствата превръщат данъчното облагане на сводниците в различни аспекти на секс-индустрията. Например, в Холандия, където проституцията бе напълно легализирана през 2000 г. секс-индустрията допринесе с 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Легализирането се превърна като подарък за трафикантите и сводниците, които само за един ден се превръщат в законни бизнесмени. Проституцията се превърна в обществено благо и правителствата получиха огромни печалби от нейното узаконяване. Също така в страни, където проституцията е законна, секс-индустрията нарастна експоненциално, както в Холандия, където тя се разшири с 25% след 2000г.

Разрастването на секс-индустрията не спря с нейното законно приемане. Държавата дори подкрепи програми за спонсориране на обучение за по-добро обслужване.
Легализирането на проституцията бе прието с аргумента, че държавното регулиране на проституцията ще спре разширяването на секс-индустрията и ще контролира броят на публичните домове, секс-клубове и дейности. Вместо това легализирането и декриминалзирането в някои страни като Холандия, Германия и Австрия доведе до повишаване броят на публични домове и трафик на жени. Секс-индустрията никога не се задоволява с малко.

Правителствата не могат да дадат нова дефиниция на проститутките като „секс-работнички”, без да дадат и определение на цялата индустрия като „работа”. Много хора смятат, че облагородяват жените като ги наричат „секс-работнички”. Но с това дефинираме цялата секс-индустрия като един законен икономически сектор. Купувачите на секс се превръщат в приети сексуални консуматори. Публичните домове, секс-клубовете и други подобни инициативи също могат да упражняват дейността си безнаказано.

4. Какво бихте препоръчали на българското правителство като ефективно разрешение и алтернатива за законопроект?

Правителствата трябва да адресират организираната проституция, секс-индустрията и мъжките потребности към тези услуги. Голяма част от трафика на жени е предназначен за проституцията и действа в контекста на развитието на домашна секс-индустрия. Жени биват транспортирани от едни страни в други или дори в границите на собствените им държави. В лицето на една действителност, в която жени и деца са пренасяни във всички части на земята като част от международна секс-индустрия, законите срещу трафика и проституцията трябва да бъдат още по-силни и здрави.

Независимо дали със или без съгласие жените са въвлечени да проституират те биват експлоатирани. Всяко съгласие за проституиране е една добре разбрана стратегия за оцеляване.

Хората погрешно приемат приказката, че проституцията е най-древната професия. Това е погрешно схващане. Сводничеството е най-старата професия. Често пъти ние чуваме, че проституцията е неизбежна и че без толерантност към нея е нереалистично. Не е по-реалистично да се работи за спиране на проституцията, отколкото за прекратяване на бедността. Във връзка с това защо не кажем, че робството е неизбежно, защото то все още съществува в много части на света, независимо от всички законни начини за неговото премахване. Защо не спорим, че най-доброто решение е да го приемем и узаконим, като по този начин го направим безопазсно за тези, които страдат от него?

Вместо да толерират oбособяването на райони за публични домове, секс-клубове и други – правителствата и местните власти би трябвало да създават центрове, където жените могат да намерят спасение от тези клубове, да напуснат улиците и да им бъде осигурена подкрепа, медикаментозно лечение и създаването на програма, която би им дала бъдеще за сметка на миналото. Властите трябва да намерят начини за затваряне на съществуващата секс-индустрия. Активите трябва да бъдат иззети и използвани за подкрепата на жените, използвани в това.

Проституцията не трябва да бъде поощрявана, но това изисква политическа воля. Град като Глазгоу в Шотландия, напълно отхвърля всякакви форми на легализиране на проституцията. Градският съвет в Глазгоу, Шотландия, като най-високопоставена местна власт, пое своята отговорност да постави на място полицейските органи, които да предотвратяват проституцията и да помагат на жени, опитващи се да излязат от нея. Те разбират, че действителния проблем с проституцията не са жените, а самата секс-индустрия, която в момента е една от основните групи в подкрепа на узаконяването на проституцията, както и мъжете, които искат все повече и повече.

В Глазгоу има градска наредба, която забранява създаването на танцувални клубове въз основа на „унижаване и експлоатиране на жени”. Въпреки това никакви мерки няма да имат голяма сила, докато правителствата не адресират сериозно проблема с проституцията. Узаконената проституция усилва нейното търсене. Много мъже, които преди това не биха рискували купуването на секс, сега виждат проститутките като одобрени. Когато законовите бариери изчезнат същото става със социалните и моралните бариери за третирането на жените като сексуални търговци. Легализирането на проституцията изпраща послание към новото поколение от мъже и момчета, че жените са сексуална стока и проституцията е безвредно забавление.

В Швеция бе прокаран проектозакон, според който без търсене няма да има предлагане на жени и, че признаването на проституцията е форма на мъжко насилие срещу жените и децата. Според шведското законодателство купуването на „секс услуги” е забранено и наказуемо. То се основава на политиката, че „проституцията не е желан социален феномен” и, че е „препятствие за развитието на равнопоставеност между жените и мъжете”. Още повече, законът срещу купуването на секс-услуги е част от един обширен закон, който отпуска ресурси за подкрепа развитието на алтернативи за жени, въвлечени в проституцията.

Резултатите от шведското законодателство са забележителни. И най-важното жените, които възнамеряват да напуснат проституцията, подкрепят закона. Уличната проституция намаля през последните три години с приемането на този закон. Процентът на проституиращите жени се понижи с 50% и между 70-80% от купувачите напуснаха обществените места. Според данни на органите на реда няма нарастване на проституцията в секс-клубове и публични домове. Полицията също така свидетелства, че шведският закон, забраняващ купуването на секс-услуги има ефект върху трафика на деца. Правителствата би трябвало да изследват и копират шведския метод вместо да дават зелена светлина на грубо злоупотребяващата секс-индустрия.

Дженис Реймънд е професор, занимаващ се с изследвания на жените и медицинската етика в Университета на Масачузетс в Амхърст (САЩ). Освен с преповадателска и изследователска дейност проф. Реймънд се бори срещу упражняването на насилие и сексуална експлоатация спрямо женския пол. Тя е изпълнителен директор на Коалиция срещу трафика на жени (КСТЖ). Това е междуродна неправителствена организация със статут на констултант ІІ категория на Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC). Организацията разполага с много представителства в държави из целия свят. Под ръководството на Дженис Реймънд КСТЖ създаде своя мрежа и много партньори, като сред последните представители се нареждат страните от Прибалтика, Балканите и Източна Европа. Коалицията е помогнала в създаването на проекти за предотвратяване трафика на хора във Филипините, Венецуела, Мексико, Мали и Грузия. КСТЖ също така подпомага нигерийските жени, жертви на трафик в Италия.



Повод на посещението на Дженис Реймънд в България бе срещата й с партньорски организации с цел обмяна на опит и бъдещо сътрудничество срещу сексуалната експлоатация и трафика на жени и деца.
Източник: Асоциация общество и ценности

Манифест на оцелели жертви на проституцията и трафика на хора

Предлагаме ви един манифест съставен от жени, които са били жертва на проституция и трафик. Помествайки различни материали относно проституцията е много важно да се чуе гласа на жените, които са били част от нея.

Манифест на оцелели жертви от проституцията и трафика на хора
Пресконференция на Европейския парламент
«Кой представлява жените, въвлечени в проституция?»
17 октомври, 2005г.

Ние, избавилите се жертви на проституцията и трафика, събрани на днешната пресконференция, декларираме, че проституцията е насилие срещу жените.

Проституиращите жени не се събуждат един ден и просто «решават» да бъдат проститутки. Бедността, сексуаленият тормоз, сводниците, които печелят от уязвимостта ни и мъже, които купуват секс са фактори, които ни принуждават да изберем тази дейност.

Проституцията е сексуална експлоатация, една от най-лошите форми на неравнопоставеност на жените и нарушаване на човешките права.

Много проституиращи жени са тежко наранявани, някои от тях умират, а други са убивани от сводници и клиенти. Физическо насилие, изнасилваня и деградация са често причинявани от сводници, клиенти, полицейски служители и хора, които печелят от проституцията.

Състоянието на проституиращите жени се влошава от законите и полицията, които ги третират като престъпници и утайката на обществото. Нашето състояние се влошава допълнително, когато проституцията се узаконява и сводници, клиенти и секс-индустрията получават законова защита. Повечето от жените са принудени да проституират от ранна възраст. Средната възраст на въвличане в проституция в световен мащаб е 13 години.

Ресурсите за осъществяване на помощ и спасяване на жертвите на проституцията и трафика са твърде ограничени. Съществуват много малко програми, предлагащи някаква алтернатива.

Проституиращите жени мечтаят за свободен и сигурен живот, където да участваме като граждани и да упражняваме правата си като човешки същества, а не като «секс-работнички».

Ние, оцелелите от Белгия, Дания, Корея, САЩ и Великобритания декларираме:

1. Проституцията трябва да бъде премахната. Следователно тя не бива да бъде узаконявана или поощрявана.

2. Жертвите на проституция или трафик се нуждаят от помощ за създаването на бъдеще извън проституцията. Това включва законно и фискално помилване, финансова помощ, наемане на работа, обучаване за работа, здравни услуги, позволение за местоживеене, културно посредничество и езиково обучение за жертви на международен трафик.

3. Жертвите на проституция се нуждаят правителството да наказва трафикантите, сводниците и мъжете, които купуват секс. Те имат нужда от сигурност и безопасност от тези, които ги нараняват.

4. Прекратяване на задържането на жени и арестуване на извършителите на трафик и проституция.

5. Прекравятане на измъчването и депортирането на жени, жертва на проституция и трафик.

6. Проституцията не е «секс-работа» и трафика не е «имигриране на секс-работнички». Правителствата трябва да спрат легализирането и декриминализирането на секс-индустрията и предоставянето на сводниците и клиентите законно право за измъчването на жени в проституцията.

Като оцелели от проституция и трафик на хора ние ще продължим да засилваме и разширяваме нашата общност, да помагаме на всяка жена в тази област и да работим за поощряване на човешките права на жертвите на трафик и проституция.

Материалът е публикуван с разрешението и съдействието на "Коалиция срешу трафика на жени" (CATW)
http://action.web.ca/home/catw/readingroom.shtml?x=82636

ИЗЯВЛЕНИЕ

Относно психическото състояние и реакции на млади жени в резултат на проституция и търговия с хора

От 1992г. Центърът по кризисни и травматични ситуации се грижи за силно психически травматизирани хора, претърпели различни форми на насилие като мъчения, систематичен побой, сексуални посегателства, грабежи, пътнотранспортни произшествия и природни катастрофи. През последните три години Центърът по кризисни и травматични ситуации, в сътрудничество с различни женски организации в Швеция и чужбина, е установил връзка с млади жени, пристигнали в Швеция по различен начин и пряко или непряко принудени да проституират.

Общото между всички тези жени са силните посттравматични стресови реакции под формата на сериозни психически разстройства, като например проблеми със съня и концентрацията, възвръщащо се чувство на страх и паника, дълбоки депресии, сериозни аноректични реакции, деструктивно поведение, комбинирано със значителна липса на контрол и склонност към самоубийство.

Освен силните психически разстройства, които измъчват тези жени, в поведението им се наблюдава и наличието на дълбоко чувство за срам и вина. Те почти нямат самочувствие. Ниското им и отрицателно мнение за себе си ги прави беззащитни и ги превръща в лесни жертви на нови посегатели. Необходима е продължителна психотерапия, за да им се помогне да преодолеят проблемите със срама и вината и да си изградят нова защита. При тези жени често се наблюдава една несигурна идентичност, граничеща със симптома на граничната линия, което ги прави изключително уязвими към полагане на нови усилия.

Всички жени, установили контакт с Центърът по кризисни и травматични ситуации, споменават, освен за трудния период на проституиране в Швеция и други страни в Европа, за едно тежко детство с ранни раздели, груб и систематичен физически тормоз, а в повечето случаи и сексуални посегателства във възрастта от шест до тринадесет години.

Контактът с мъжете, които постепенно ги примамват към пътувания в Западна Европа, в повечето случаи се описва като излъгана надежда. Мъжът е един вид спасител от тежката ситуация, който с чар, примамки и лъжи успява да прелъсти жената, намираща се в труден период на съзряване или зрялост. Това означава, че жертвата тълкува света с прости, поляризирани термини, например: „моят живот е нещастен, никой в света не ме разбира, не ме обича, не ми мисли доброто, но този мъж е мил, красив, богат и обещава да промени живота ми, така че никога да не ми се налага да се връщам отново към това, което съм преживяла досега”.

Обърнете внимание, че става въпрос за млади момичета, израснали в много лоша среда, с родители, изцяло пренебрегнали ролята си да ги възпитават и закрилят. Вместо това от ранна възраст ги подлагат на физически и психически тормоз.

Връзката, между младата жена, попаднала в капана на проституцията, и мъжът, причинил тази ситуация, има особен характер. Тези мъже се възприемат като герои и подлеци, като спасители и врагове, като любовници и насилници. Това от своя страна поражда противоречиви чувства у много жени към мъжете, които са ги измамили и са ги принудели да проституират. Чувства на презрение и идеализиране, на омраза и защита. В някои крайни случаи жените развиват особен вид лоялност като защитават мъжете на всяка цена.

Идентификация с агресора, „Стокхолмски синдром”, психологическо промиване на мозъци и манипулация са клинични понятия, които се срещат в литературата и се използват в опит да се обясни развитието на тази парадоксална връзка на зависимост. В повечето случаи става въпрос за силно чувствително взаимоотношение, което се характеризира с психологически контрол, подчинение, заплаха и манипулация. При жени, изложени на подобен психологически натиск, съществува тенденция към развитие на тежко деструктивно поведение, анорексия, булимия, дълбоки депресии и употреба на наркотици. Наблюдават се също и преки и непреки опити за самоубийство.

Лечението на чужденки, пристигнали в Швеция като жертва на трафика на хора в тежко психическо състояние, според горното описание, е голямо предизвикателство за шведското здравеопазване. В днешната ситуация малко специалисти психиатри в Швеция провеждат подобен курс на лечение.


Луис Рамос-Ругиеро, Началник по дейността, Лег. психолог, лег. психотерапевт
Спец. Клинична психология

Брита Хенестранд, Лег. лекар, спец. Обща медицина и психиатрия.