Странни неща се случват

Тези дни медиите бяха заляти с новини за бомбените взривове в два нелегални публични домове в центъра на София. Часове след инцидента вътрешният министър Михаил Миков съобщи, че взривените заведения са били наблюдавани от полицията, защото там имало лица, срещу които се водели досъдебни производства. В същото време министърът нарече странно твърдението за "съществуването на широка мрежа от бардаци в центъра на София."

В предаването “Булевард България” на Re:TV с водещ Иван Бедров на 8 септември, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията, съобщи че между 100 и 150 са фунциониращите в момента нелегални публични домове в столицата, във всеки от които за заети средно по десет души.

Той спомена и за съществуващото "отчитане нагоре по системата” - полиция и т.н. Това не е тайна за никого и подобни признания не веднъж са ставали обществено достояние. В случая странна се оказва реакцията и изказването на вътрешния министър, неговата неинформираност по отношение дейността на подобни стрийптиз клубове, които на всичкото отгоре са наблюдавани редовно от полицията. Възможно ли е вътрешният министър да не е запознат и да е изненадан от дейността на тези заведения в столицата при положение, че полицията ги следи? Звучи невероятно за да бъде факт.

В статия в «24 часа» от вчера (9.09.2008) “Сутеньори с лоби при депутатите спряха закон” окрилени от случката с взривовете инициаторите на сформиралата се минатата година работна група за подготовка на закон легализиращ проституцията - заместинк министърът на МВР Камен Пенков и депутатът Светослав Спасов - отново подеха пропагандата в медиите. Кметът Борисов също подрепи легализирането. (горко ни ако ГЕРБ вземе властта)

Изводите от конференции и кръгли маси проведени през изминалата година, включително заключението, до което самият министър на вътрешните работи достигна, а именно че легализирането на сексуалната експлоатация е престъпление и заяви това публично в присъствието на президента, министри и депутати през откомври толкова бързо загубиха смисъл и значение.

Истината е, че не сутеньори спряха работата по изготвяне и приемане на проектозакона за легализиране на проституцията. Дефакто те се явяват едни от най-потърпевшите от това групи, които понастоящем се налага да плащат “нагоре по веригата”. При легализацията законово и необезпокоявани от никого зад скромната официална фасада на бизнеса ще прикрият истинските му размери и ще имат възможността да го разрастнат в неограничен мащаб, както практиката по света показва (Холандия, Гърция, Германия, щата Виктория в Австралия и др.).

А заблудата, че органите на властта ще го контролират с легализацията е толкова плоска. Държавата ще го контролира, колкото контролира и компаньонките в момента, от които само две са решили да платят патентия си данък, но уви, не за дълго.

Ако в съседна Гърция по малко от 5% от този бизнес е на «светло», въпреки законовите рамки, освен превръщането на България в дестинация за секс-туристи и педофили и увеличаване трафика на жени и деца и всички физически и психологически последствия от това какво друго би се случило?

Михаела Джоргова

Глас за истината

В петък прегледах новините свързани с трафика на хора и проституцията по повод Евопрейския ден за борба с трафик на хора - 18 октомври, обявен официално от европейският комисар по правосъдието, свободата и сигурността - Франко Фратини. Докато четях новините можех отново да видия рязкия завой, който правителството ни направи в политиката си относно проституцията.

Радвам се, че като граждани сме били част и двигател за тази промяна и ГЛАС НА ИСТИНАТА за другите. Колко ли невинни жени и деца щяха да станат жертва на трафик и проституция вследствие узаконяването на проституцията у нас? Може би десетки хиляди. В Холандия например детската проституция нараства от 4,000 през 1996г. на 15,000 деца през 2001 година. С цената на живота на хиляди деца и млади жени българското правителство беше почти готово да каже "да" на подобен проектозакон. И с каква цел? За да задоволи финансовите апетити на определена група хора, свързани с управлението.

През изминалите месеци разговаряхме с различни хора, представители на неправителствени и правителствени организации, управляващи, международни организации, журналисти и дипломати. Дори и само в орепделени медии да се спомена името на Асоциация общество и ценности и на пръв поглед да изглежда, че шепа хора знаят за направеното от нас и събраната подкрепа, това съвсем не е така. Срещнахме се и установихме контакт с ключови хора, които не знам дали по друг повод бихме срещнали.

Представители на международни организации и дипломати бяха приятно изненадани да разберат, че гражданско сдружение "Асоциация Общество и ценности" е започнато от хора с конкретна цел и кауза, а не водени от желанието да усвоят пари по дадени програми (което предполагам е мотива в повечето случаи).

Заемането на твърда позиция от самото начало срещу легализацията на проституцията ни постави на "опасно" място. Съмишленици от неправителствени организации и журналисти ни предупреждаваха да внимаваме защото много пари, големи бизнесмени от туристическия бранш и видни политици стоят зад този законопроект (или с други думи са въвлечени в бизнеса с проституция). Разбрахме също, че големи суми пари се "наливаха" в медиите за PR-а и промяната на обществената нагласа в полза на легализирането на проституцята. Дори и журналисти да желаеха да публикуват читателските ни мнения и коментари, техните намерения бяха осуетявани поради несъвпадане с "линията", която главните редактори следваха. Други техни колеги дори и не се опитваха да направят опити да публикуват мнения срещу легализацията.

Сред направените срещи с представители на различни неправителствени организации разбрахме, че не всички ще имат смелостта и интереса да отстояват подобна позиция. Много от тях излязоха с извинения от рода на: "все още нямаме позиция по този въпрос, тъй като нужно е да се направят повече изследвания" или "колелото на законодателните промени у нас е вече завъртяно и няма смисъл да се опитваме да го спираме".

Продължихме да излагаме аргументите си и да говорим истината, предизвиквайки хората за честност и открита позиция по този въпрос. Стана ясно, че една от основните причини за липса на позиция или позиция в полза на легализацията на проституцията при някои неправителствени организации у нас се оказа работата им по програми на Министерство на здравеопазването, както и такива финансирани от страни легализирали проституцията. За тях да заемат позиция срещу легализацията би било равнозначно да се изправят срещу политиката на спонсорите си, а оттам и липсата на средства.

Интересното беше, че докато течеше "кампанията за легализация на проституцията" през последните шест месеца, отговорите, които получихме от служители от държавната администрация бяха в полза на легализацията, а един от тях - неутрален.

Сега обаче е различно. Плочата се обърна. Привърженици и съмишленици колкото искаш.

Колко от нас обаче са готови да заложат живота си за каузата на ИСТИНАТА и да не я предават независимо от цената и броя на съмишлениците? Защото съотношението не е непроменима константа и както стана в случая с легализацията на проституцията, то много бързо може да се промени.

Въпроса е: коя е твоята кауза и готов ли си да дадеш живота си за нея?

Веднъж разбрали истината не би трябвало да има нещо, което да ни спре.

Прождабата на плът е престъпление

Това заяви министърът на вътрешните работи Румен Петков по време на конференцията срещу трафика на жени.

На 5 октомври, 2007г. се проведе конференцията "Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие" организирана от "Институт за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа" и фондация "Български център за джендър изследвания".

На нея присъстваха редица високопоставени лица, между които г-н Георги Първанов, г-н Джон Байърли, г-н Румен Петков, г-жа Меглена Тачева, г-н Борис Велчев, както и редица международни дипломати, представители на неправителствения сектор у нас и други гости. Един от основните въпроси, който беше засегнат по време на конференцията бе за връзката между трафика и проституцията и последствията легализирането й.

"Трафикът на жени към държави, узаконили проституцията е нараснал многократно" - заяви Надежда Михайлова в речта си по време на откриването на конференцията.

Господин Георги Първанов подчерта за важността на гражданския сектор, като инициатор на подобни събития, както и ролята на неправителствените организации в оказване специализирана помощ на жертвите на трафик. Той каза, че натиска на гражданските организации трябва да продължава. "Всички ние сме били обект на този натиск" сподели президентът.

Посланникът на САЩ у нас, г-н Джон Байърли, заяви своята загриженост относно закон за легализиране на проституцията у нас. По думите му подобен закон ще доведе до увеличаване на организираната престъпност.

"Легализацията на публичните домове означава да се създадат законни предпоставки за експлоатацията на хора", каза Борис Велчев. "Хора със съмнителна репутация и дейност - да легализират бизнеса си, да изперат пари," сподели той. Министър Тачева изрази позицията, че министерството на правосъдието ще разчита на проведените по време на конференцията експертни дискусии за това дали проституцията трябва да бъде легализирана или не.

Минисътрът на вътрешните работи заяви, че продажбата на плът е престъпление и че България се нуждае от една по-строга законова рамка. Той спомена примера на Швеция в това отношение, където търсенето на сексуални услуги е наказуемо. Шерин Местан заяви, че връщането на доверието на децата към възрастните е много трудно, както и тяхното възстановяване след като веднъж са станали жертва на трафик. Основна цел според нея трябва да бъде превенцията.

Професор Елеанор Гайтан, старши координатор от отдела за борба с трафика на хора към държавния департамент на САЩ каза, че проституцията не е професия и че над 50% от жертвите на трафик са деца. Две трети от всички трафикирани са с цел сексуална експлоатация. На повечето места, където проституцията е легална, голяма част от бизнеса остава в сянка.

Мнението на експертите в областта, както и на представителите на неправителствените организации и граждани беше единодушно, а именно че проституцията не трабва да бъде легализирана.

От споделеният опит и изложените правни межанизми за противодействие на трафика на жени в Скандинавските страни и страните от ЕС стана ясно, че предстои изготвянето на конкретни предложения за органичаване сексуалната експлоатация и трафика на жени, които да бъдат внесени в Народното събрание.


източник: Асоциация общество и ценности
www.openeyesbulgaria.blogspot.com