Ще спечели ли държавата от узаконяването на проституцията?

"Регулация" и "контрол" бяха ключовите думи при обявяване страртирането на работната група за изготвяне на законопроект за легализиране на проституцията през февруари миналата година. Това заяви лично тогава нейният председател и заместник министър на вътрешните работи господин Камен Пенков.

Към настоящият момент работата на сформираната през февруари миналата година работна група е преустановена.
През декември излезе противоречива информация по този въпрос в медиите, но МВР наскоро я опроверга в отговор на официално отправено запитване.

В продължение на близо шест месеца през 2007 година от медиите се чуваха реплики от сорта: "и за държавата няма и стотинка", гръмки заглавия във вестниците ни убеждаваха, че "проститутките ще запълнят дупките" и т.н. Едните от алчност да припечелят и разширят бизнеса си като изкарат една малка част от него на светло "проправяха" пътя на тези предавания и статии. Други, мечтаещи си за по-висок стандарт на живот или по- добра инфраструктура, без да се замислят за "цената," която жените и децата* на България трябва да платят, тези фрази започнаха постепенно да придобиват смисъл и да прерастват в убеждение.

Нека за момент забравим за физическите, емоционалните и психическите увреждания от сексуалната експлоатация в лицето на проституцията. Нека дори за момент оставим настрана моралната и духовната страна и да погледнем как стоят нещата у нас в икономически план, с помощта на една много близка, сродна на проституцията професия. При това законна от няколко години вече.

Предполагам сте чували за "компаньон/ка". Широко се рекламират услугите на тези жени и мъже. В повечето вестници можете да откриете не една реклама на лица и клубове от този бранш. Някои клубове рекламират услугата под името "escort services" и имат стаи на място. Други работят на повикване - на адрес. Доставят "стоката" за компания и развлечение директно на поръчителя, за по-голямо удобство и анонимност предполагам. Колкото и чистосърдечно да иска да гледа на тези хора човек, от рекламата на предлаганите услуги ще разбере, че проституцията напрактика е легализирана у нас. Само, че под друго име. Донякъде, с по-добро звучене.

След като преди около година разбрах това, а няколко месеца по-късно научих, че по Закона за достъп до обществена информация може да се получи официална информация за приходите от тази дейност, реших да опитам. След около месец получих писмо лично от директорката на НАП г-жа Мургина, че имам право на тази справка, тъй като не касае личните данни на лицата, които са я упражнявали. След малко бюрокрация и нормални за държавната ни администрация усложнения и губене на време в разкарване от стая в стая, успях да се сдобия с така дългоочакваният документ.

За 2006 година се оказа, че цялата постъпила сума от този вид дейност е 3720 лв. Ще я напиша и с думи: три хиляди седемстотин и двадесет лева! Да не помислите, че по-погрешка съм изпуснала някоя цифра. Платците са двама. Едното лице е платило патентен данък за една година, а другото само за второто тримесечие. Явно въпросното лице е разбрало от колеги, че клиентите не изискват касова бележка нито удостоверение от данъчните за платени такси.

Не е ли тъжен този политически и обществен фарс?

Ще запълнят ли тези 3720лв. дупките в бюджета и тези по улиците на София? Ще реши ли проблема с прилагането на законите узаконяването на беззаконието у нас, чрез законовото регламентиране на проституцията? Ако хилядите жени, упражняващи под една или друга форма тази професия не желаят да се регистрират като компаньонки, колко ли от тях биха желали да фигурират в списъците на държавната администрация като проститутки?

Мислите ли, че държавата се интересува от здравето на тези жени? Всичката тази пародия е като звученето на една латерна, чиято единствена цел е да приспива умовете и сърцата на хората. Докато поръчващите музиката като пиявици изсмукват една голяма част от живота и бъдещето на нацията.

Михаела Джоргова

* По данни на неправителствени организации над 50% от проституиращите у нас са непълнолетни. Средната възраст на въвличане в проституция е 12-13 години.

МВР работи за "регулация и контрол"

В началото на месец декември Асоциация Общество и Ценности (АОЦ) изпрати запитване до Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" на МВР. Повод за запитването беше изявление на Величко Гочев, експерт от споменатата дирекция за медиите, че работна група към МВР обсъжда законопроект за регулация и контрол на проституцията.

В отговора на г-н Иванов, директор на Главна дирекция "ППООРП" до АОЦ се казва, че служители на тази дирекция не участват към дадения момент в работната група подготвяща законопроект за проституцията и ни съветват да се обърнем към МВР за информация по този въпрос.

Към 5 октомври, когато се проведе национална конференция за трафика на жени с участието на президента, главния прокурор, посланика на САЩ у нас и министрите на вътрешните работи и правосъдието, АОЦ научи че, дейността на работната група изготвяща законопроект за легализиране на проституцията е била отскоро преустановена с "правителствено нареждане". В речта си при откриване на конференцията министър Румен Петков заяви, че търговията с плът е престъпление и така официално се противопостави на регламентирането/легализирането на дейността на публичните домове в страната.

Два месеца по-късно от материали във в-к Труд и в-к Струма от 5 декември, след проведена кръгла маса на тема "за и против легализиране на проституцията" става ясно, че работна група към МВР продължава да работи за регулацията на проституцията. Този път без много шум и медийни изяви.

Изглежда новосформираната група е продължила и вероятно завършва в момента работата на колегите си. Единствената разлика не е намерението на МВР да се откаже от легализиране на публичните домове и превръщането на сводниците в бизнесмени. Разликата е...познайте... В ЗАГЛАВИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТА.

Понятието "ЛЕГАЛИЗАЦИЯ" явно не се прие така радушно както се очакваше, въпреки скъпо струващата PR кампания в медиите. Затова МВР сега избира да заложи на синонимите на легализацията, а именно "РЕГУЛАЦИЯ И КОНТРОЛ". Не ви ли звучи по-добре?

Каква е разликата питам аз и кого целят да заблудят?

Глас за истината

В петък прегледах новините свързани с трафика на хора и проституцията по повод Евопрейския ден за борба с трафик на хора - 18 октомври, обявен официално от европейският комисар по правосъдието, свободата и сигурността - Франко Фратини. Докато четях новините можех отново да видия рязкия завой, който правителството ни направи в политиката си относно проституцията.

Радвам се, че като граждани сме били част и двигател за тази промяна и ГЛАС НА ИСТИНАТА за другите. Колко ли невинни жени и деца щяха да станат жертва на трафик и проституция вследствие узаконяването на проституцията у нас? Може би десетки хиляди. В Холандия например детската проституция нараства от 4,000 през 1996г. на 15,000 деца през 2001 година. С цената на живота на хиляди деца и млади жени българското правителство беше почти готово да каже "да" на подобен проектозакон. И с каква цел? За да задоволи финансовите апетити на определена група хора, свързани с управлението.

През изминалите месеци разговаряхме с различни хора, представители на неправителствени и правителствени организации, управляващи, международни организации, журналисти и дипломати. Дори и само в орепделени медии да се спомена името на Асоциация общество и ценности и на пръв поглед да изглежда, че шепа хора знаят за направеното от нас и събраната подкрепа, това съвсем не е така. Срещнахме се и установихме контакт с ключови хора, които не знам дали по друг повод бихме срещнали.

Представители на международни организации и дипломати бяха приятно изненадани да разберат, че гражданско сдружение "Асоциация Общество и ценности" е започнато от хора с конкретна цел и кауза, а не водени от желанието да усвоят пари по дадени програми (което предполагам е мотива в повечето случаи).

Заемането на твърда позиция от самото начало срещу легализацията на проституцията ни постави на "опасно" място. Съмишленици от неправителствени организации и журналисти ни предупреждаваха да внимаваме защото много пари, големи бизнесмени от туристическия бранш и видни политици стоят зад този законопроект (или с други думи са въвлечени в бизнеса с проституция). Разбрахме също, че големи суми пари се "наливаха" в медиите за PR-а и промяната на обществената нагласа в полза на легализирането на проституцята. Дори и журналисти да желаеха да публикуват читателските ни мнения и коментари, техните намерения бяха осуетявани поради несъвпадане с "линията", която главните редактори следваха. Други техни колеги дори и не се опитваха да направят опити да публикуват мнения срещу легализацията.

Сред направените срещи с представители на различни неправителствени организации разбрахме, че не всички ще имат смелостта и интереса да отстояват подобна позиция. Много от тях излязоха с извинения от рода на: "все още нямаме позиция по този въпрос, тъй като нужно е да се направят повече изследвания" или "колелото на законодателните промени у нас е вече завъртяно и няма смисъл да се опитваме да го спираме".

Продължихме да излагаме аргументите си и да говорим истината, предизвиквайки хората за честност и открита позиция по този въпрос. Стана ясно, че една от основните причини за липса на позиция или позиция в полза на легализацията на проституцията при някои неправителствени организации у нас се оказа работата им по програми на Министерство на здравеопазването, както и такива финансирани от страни легализирали проституцията. За тях да заемат позиция срещу легализацията би било равнозначно да се изправят срещу политиката на спонсорите си, а оттам и липсата на средства.

Интересното беше, че докато течеше "кампанията за легализация на проституцията" през последните шест месеца, отговорите, които получихме от служители от държавната администрация бяха в полза на легализацията, а един от тях - неутрален.

Сега обаче е различно. Плочата се обърна. Привърженици и съмишленици колкото искаш.

Колко от нас обаче са готови да заложат живота си за каузата на ИСТИНАТА и да не я предават независимо от цената и броя на съмишлениците? Защото съотношението не е непроменима константа и както стана в случая с легализацията на проституцията, то много бързо може да се промени.

Въпроса е: коя е твоята кауза и готов ли си да дадеш живота си за нея?

Веднъж разбрали истината не би трябвало да има нещо, което да ни спре.

Прождабата на плът е престъпление

Това заяви министърът на вътрешните работи Румен Петков по време на конференцията срещу трафика на жени.

На 5 октомври, 2007г. се проведе конференцията "Трафикът на жени - правни и институционални механизми за противодействие" организирана от "Институт за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа" и фондация "Български център за джендър изследвания".

На нея присъстваха редица високопоставени лица, между които г-н Георги Първанов, г-н Джон Байърли, г-н Румен Петков, г-жа Меглена Тачева, г-н Борис Велчев, както и редица международни дипломати, представители на неправителствения сектор у нас и други гости. Един от основните въпроси, който беше засегнат по време на конференцията бе за връзката между трафика и проституцията и последствията легализирането й.

"Трафикът на жени към държави, узаконили проституцията е нараснал многократно" - заяви Надежда Михайлова в речта си по време на откриването на конференцията.

Господин Георги Първанов подчерта за важността на гражданския сектор, като инициатор на подобни събития, както и ролята на неправителствените организации в оказване специализирана помощ на жертвите на трафик. Той каза, че натиска на гражданските организации трябва да продължава. "Всички ние сме били обект на този натиск" сподели президентът.

Посланникът на САЩ у нас, г-н Джон Байърли, заяви своята загриженост относно закон за легализиране на проституцията у нас. По думите му подобен закон ще доведе до увеличаване на организираната престъпност.

"Легализацията на публичните домове означава да се създадат законни предпоставки за експлоатацията на хора", каза Борис Велчев. "Хора със съмнителна репутация и дейност - да легализират бизнеса си, да изперат пари," сподели той. Министър Тачева изрази позицията, че министерството на правосъдието ще разчита на проведените по време на конференцията експертни дискусии за това дали проституцията трябва да бъде легализирана или не.

Минисътрът на вътрешните работи заяви, че продажбата на плът е престъпление и че България се нуждае от една по-строга законова рамка. Той спомена примера на Швеция в това отношение, където търсенето на сексуални услуги е наказуемо. Шерин Местан заяви, че връщането на доверието на децата към възрастните е много трудно, както и тяхното възстановяване след като веднъж са станали жертва на трафик. Основна цел според нея трябва да бъде превенцията.

Професор Елеанор Гайтан, старши координатор от отдела за борба с трафика на хора към държавния департамент на САЩ каза, че проституцията не е професия и че над 50% от жертвите на трафик са деца. Две трети от всички трафикирани са с цел сексуална експлоатация. На повечето места, където проституцията е легална, голяма част от бизнеса остава в сянка.

Мнението на експертите в областта, както и на представителите на неправителствените организации и граждани беше единодушно, а именно че проституцията не трабва да бъде легализирана.

От споделеният опит и изложените правни межанизми за противодействие на трафика на жени в Скандинавските страни и страните от ЕС стана ясно, че предстои изготвянето на конкретни предложения за органичаване сексуалната експлоатация и трафика на жени, които да бъдат внесени в Народното събрание.


източник: Асоциация общество и ценности
www.openeyesbulgaria.blogspot.com