Странни неща се случват

Тези дни медиите бяха заляти с новини за бомбените взривове в два нелегални публични домове в центъра на София. Часове след инцидента вътрешният министър Михаил Миков съобщи, че взривените заведения са били наблюдавани от полицията, защото там имало лица, срещу които се водели досъдебни производства. В същото време министърът нарече странно твърдението за "съществуването на широка мрежа от бардаци в центъра на София."

В предаването “Булевард България” на Re:TV с водещ Иван Бедров на 8 септември, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията, съобщи че между 100 и 150 са фунциониращите в момента нелегални публични домове в столицата, във всеки от които за заети средно по десет души.

Той спомена и за съществуващото "отчитане нагоре по системата” - полиция и т.н. Това не е тайна за никого и подобни признания не веднъж са ставали обществено достояние. В случая странна се оказва реакцията и изказването на вътрешния министър, неговата неинформираност по отношение дейността на подобни стрийптиз клубове, които на всичкото отгоре са наблюдавани редовно от полицията. Възможно ли е вътрешният министър да не е запознат и да е изненадан от дейността на тези заведения в столицата при положение, че полицията ги следи? Звучи невероятно за да бъде факт.

В статия в «24 часа» от вчера (9.09.2008) “Сутеньори с лоби при депутатите спряха закон” окрилени от случката с взривовете инициаторите на сформиралата се минатата година работна група за подготовка на закон легализиращ проституцията - заместинк министърът на МВР Камен Пенков и депутатът Светослав Спасов - отново подеха пропагандата в медиите. Кметът Борисов също подрепи легализирането. (горко ни ако ГЕРБ вземе властта)

Изводите от конференции и кръгли маси проведени през изминалата година, включително заключението, до което самият министър на вътрешните работи достигна, а именно че легализирането на сексуалната експлоатация е престъпление и заяви това публично в присъствието на президента, министри и депутати през откомври толкова бързо загубиха смисъл и значение.

Истината е, че не сутеньори спряха работата по изготвяне и приемане на проектозакона за легализиране на проституцията. Дефакто те се явяват едни от най-потърпевшите от това групи, които понастоящем се налага да плащат “нагоре по веригата”. При легализацията законово и необезпокоявани от никого зад скромната официална фасада на бизнеса ще прикрият истинските му размери и ще имат възможността да го разрастнат в неограничен мащаб, както практиката по света показва (Холандия, Гърция, Германия, щата Виктория в Австралия и др.).

А заблудата, че органите на властта ще го контролират с легализацията е толкова плоска. Държавата ще го контролира, колкото контролира и компаньонките в момента, от които само две са решили да платят патентия си данък, но уви, не за дълго.

Ако в съседна Гърция по малко от 5% от този бизнес е на «светло», въпреки законовите рамки, освен превръщането на България в дестинация за секс-туристи и педофили и увеличаване трафика на жени и деца и всички физически и психологически последствия от това какво друго би се случило?

Михаела Джоргова

Глас за истината

В петък прегледах новините свързани с трафика на хора и проституцията по повод Евопрейския ден за борба с трафик на хора - 18 октомври, обявен официално от европейският комисар по правосъдието, свободата и сигурността - Франко Фратини. Докато четях новините можех отново да видия рязкия завой, който правителството ни направи в политиката си относно проституцията.

Радвам се, че като граждани сме били част и двигател за тази промяна и ГЛАС НА ИСТИНАТА за другите. Колко ли невинни жени и деца щяха да станат жертва на трафик и проституция вследствие узаконяването на проституцията у нас? Може би десетки хиляди. В Холандия например детската проституция нараства от 4,000 през 1996г. на 15,000 деца през 2001 година. С цената на живота на хиляди деца и млади жени българското правителство беше почти готово да каже "да" на подобен проектозакон. И с каква цел? За да задоволи финансовите апетити на определена група хора, свързани с управлението.

През изминалите месеци разговаряхме с различни хора, представители на неправителствени и правителствени организации, управляващи, международни организации, журналисти и дипломати. Дори и само в орепделени медии да се спомена името на Асоциация общество и ценности и на пръв поглед да изглежда, че шепа хора знаят за направеното от нас и събраната подкрепа, това съвсем не е така. Срещнахме се и установихме контакт с ключови хора, които не знам дали по друг повод бихме срещнали.

Представители на международни организации и дипломати бяха приятно изненадани да разберат, че гражданско сдружение "Асоциация Общество и ценности" е започнато от хора с конкретна цел и кауза, а не водени от желанието да усвоят пари по дадени програми (което предполагам е мотива в повечето случаи).

Заемането на твърда позиция от самото начало срещу легализацията на проституцията ни постави на "опасно" място. Съмишленици от неправителствени организации и журналисти ни предупреждаваха да внимаваме защото много пари, големи бизнесмени от туристическия бранш и видни политици стоят зад този законопроект (или с други думи са въвлечени в бизнеса с проституция). Разбрахме също, че големи суми пари се "наливаха" в медиите за PR-а и промяната на обществената нагласа в полза на легализирането на проституцята. Дори и журналисти да желаеха да публикуват читателските ни мнения и коментари, техните намерения бяха осуетявани поради несъвпадане с "линията", която главните редактори следваха. Други техни колеги дори и не се опитваха да направят опити да публикуват мнения срещу легализацията.

Сред направените срещи с представители на различни неправителствени организации разбрахме, че не всички ще имат смелостта и интереса да отстояват подобна позиция. Много от тях излязоха с извинения от рода на: "все още нямаме позиция по този въпрос, тъй като нужно е да се направят повече изследвания" или "колелото на законодателните промени у нас е вече завъртяно и няма смисъл да се опитваме да го спираме".

Продължихме да излагаме аргументите си и да говорим истината, предизвиквайки хората за честност и открита позиция по този въпрос. Стана ясно, че една от основните причини за липса на позиция или позиция в полза на легализацията на проституцията при някои неправителствени организации у нас се оказа работата им по програми на Министерство на здравеопазването, както и такива финансирани от страни легализирали проституцията. За тях да заемат позиция срещу легализацията би било равнозначно да се изправят срещу политиката на спонсорите си, а оттам и липсата на средства.

Интересното беше, че докато течеше "кампанията за легализация на проституцията" през последните шест месеца, отговорите, които получихме от служители от държавната администрация бяха в полза на легализацията, а един от тях - неутрален.

Сега обаче е различно. Плочата се обърна. Привърженици и съмишленици колкото искаш.

Колко от нас обаче са готови да заложат живота си за каузата на ИСТИНАТА и да не я предават независимо от цената и броя на съмишлениците? Защото съотношението не е непроменима константа и както стана в случая с легализацията на проституцията, то много бързо може да се промени.

Въпроса е: коя е твоята кауза и готов ли си да дадеш живота си за нея?

Веднъж разбрали истината не би трябвало да има нещо, което да ни спре.