Странни неща се случват

Тези дни медиите бяха заляти с новини за бомбените взривове в два нелегални публични домове в центъра на София. Часове след инцидента вътрешният министър Михаил Миков съобщи, че взривените заведения са били наблюдавани от полицията, защото там имало лица, срещу които се водели досъдебни производства. В същото време министърът нарече странно твърдението за "съществуването на широка мрежа от бардаци в центъра на София."

В предаването “Булевард България” на Re:TV с водещ Иван Бедров на 8 септември, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията, съобщи че между 100 и 150 са фунциониращите в момента нелегални публични домове в столицата, във всеки от които за заети средно по десет души.

Той спомена и за съществуващото "отчитане нагоре по системата” - полиция и т.н. Това не е тайна за никого и подобни признания не веднъж са ставали обществено достояние. В случая странна се оказва реакцията и изказването на вътрешния министър, неговата неинформираност по отношение дейността на подобни стрийптиз клубове, които на всичкото отгоре са наблюдавани редовно от полицията. Възможно ли е вътрешният министър да не е запознат и да е изненадан от дейността на тези заведения в столицата при положение, че полицията ги следи? Звучи невероятно за да бъде факт.

В статия в «24 часа» от вчера (9.09.2008) “Сутеньори с лоби при депутатите спряха закон” окрилени от случката с взривовете инициаторите на сформиралата се минатата година работна група за подготовка на закон легализиращ проституцията - заместинк министърът на МВР Камен Пенков и депутатът Светослав Спасов - отново подеха пропагандата в медиите. Кметът Борисов също подрепи легализирането. (горко ни ако ГЕРБ вземе властта)

Изводите от конференции и кръгли маси проведени през изминалата година, включително заключението, до което самият министър на вътрешните работи достигна, а именно че легализирането на сексуалната експлоатация е престъпление и заяви това публично в присъствието на президента, министри и депутати през откомври толкова бързо загубиха смисъл и значение.

Истината е, че не сутеньори спряха работата по изготвяне и приемане на проектозакона за легализиране на проституцията. Дефакто те се явяват едни от най-потърпевшите от това групи, които понастоящем се налага да плащат “нагоре по веригата”. При легализацията законово и необезпокоявани от никого зад скромната официална фасада на бизнеса ще прикрият истинските му размери и ще имат възможността да го разрастнат в неограничен мащаб, както практиката по света показва (Холандия, Гърция, Германия, щата Виктория в Австралия и др.).

А заблудата, че органите на властта ще го контролират с легализацията е толкова плоска. Държавата ще го контролира, колкото контролира и компаньонките в момента, от които само две са решили да платят патентия си данък, но уви, не за дълго.

Ако в съседна Гърция по малко от 5% от този бизнес е на «светло», въпреки законовите рамки, освен превръщането на България в дестинация за секс-туристи и педофили и увеличаване трафика на жени и деца и всички физически и психологически последствия от това какво друго би се случило?

Михаела Джоргова

Отчитане на дейност или вършене на работа?

Днес Националната комисия за борба с трафика на хора към парламента организира кръгла маса. Отново темата е: "за" или "против" легализацията на проституцията у нас. Това се случва месец след като правителството официално заяви позицията си срещу легализацията на проституцията в лицето на Румен Петков и Борис Велчев и в присъствието на президента Първанов, министъра на Правосъдието - г-жа Тачева и други високопоставени лица, по време на конференция срещу трафика на жени. Малко преди конференцията правителството направи "разък завой" в политиката си, с който беше преустановена и работата на групата подготвяща законопроект за легализирането й.

На 18 октомври, по случай Европейския ден за борба с трафика на хора, тази позиция бе отново затвърдена от различни представители на властта и намери широко отразяване в медиите.

След всичко това днес отново разбираме, че експерти обсъждат да се легализира или не проституцията у нас. В онлайн изданието на вестник "Дневник" например се казва:

"Оформя се позицията, че в България не трябва да се легализира проституцията. Това каза по време на Кръгла маса "За и против легализирането на проституцията в България в контекста на трафика на хора - гледни точки и добри практики", Христо Манчев - заместник-главен прокурор на България и член на Националната комисия за борба с трафика на хора..."

Дотолкова целенасочено някои наши институции си изпълняват "план-програмата", че вместо да продължат оттам докъдето други са стигнали, те отново се връщат на стартовата линия. Понякога е нужно да признаеш постигнатото от друг и да го доразвиеш, като например създаването на правни механизми за намаляване на трафика и сексуалната експолатация. Останалото, често пъти е отчитане на дейност.

По-натам журналистът от вестник "Дневник" отбелязва:

Участниците в Кръглата маса ще бъдат запознати със законовите рамки, с добрите практики по проблема в Холандия, Швеция, Норвегия, САЩ и Великобритания. Дискусията се организира от Националната комисия за борба с трафика на хора към парламента."

Интересно би било да разберем добрите практики, които колегите от Холандия са споделили на кръглата маса? Вероятно са споменали една от последните такива предприета от кмета на Амстердам, за затваряне на 1/3 от витрините в квартала на "Червените фенери." Това за пореден път сочи, че легализацията на проституцията не води до нищо добро. В Амстердам например това е довело до съсредоточаването на бизнеса в ръцете на мафията и основно в лицето на един човек, като в голямата си част този бизнес остава в сивата икономика и съдейства за разрастване на незаконния трафик и експлоатация.

Медиапул пише, че "В България най-строгите наказания са за сводниците и лицата, които предоставят помещения за проституция." Добре е да си зададем въпроса колко са закритите нелегални публични домове и колко сводници са в затвора? И легализирането на проституцията не прави ли държавата сводник, чрез закрилата на тези домове?