Странни неща се случват

Тези дни медиите бяха заляти с новини за бомбените взривове в два нелегални публични домове в центъра на София. Часове след инцидента вътрешният министър Михаил Миков съобщи, че взривените заведения са били наблюдавани от полицията, защото там имало лица, срещу които се водели досъдебни производства. В същото време министърът нарече странно твърдението за "съществуването на широка мрежа от бардаци в центъра на София."

В предаването “Булевард България” на Re:TV с водещ Иван Бедров на 8 септември, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията, съобщи че между 100 и 150 са фунциониращите в момента нелегални публични домове в столицата, във всеки от които за заети средно по десет души.

Той спомена и за съществуващото "отчитане нагоре по системата” - полиция и т.н. Това не е тайна за никого и подобни признания не веднъж са ставали обществено достояние. В случая странна се оказва реакцията и изказването на вътрешния министър, неговата неинформираност по отношение дейността на подобни стрийптиз клубове, които на всичкото отгоре са наблюдавани редовно от полицията. Възможно ли е вътрешният министър да не е запознат и да е изненадан от дейността на тези заведения в столицата при положение, че полицията ги следи? Звучи невероятно за да бъде факт.

В статия в «24 часа» от вчера (9.09.2008) “Сутеньори с лоби при депутатите спряха закон” окрилени от случката с взривовете инициаторите на сформиралата се минатата година работна група за подготовка на закон легализиращ проституцията - заместинк министърът на МВР Камен Пенков и депутатът Светослав Спасов - отново подеха пропагандата в медиите. Кметът Борисов също подрепи легализирането. (горко ни ако ГЕРБ вземе властта)

Изводите от конференции и кръгли маси проведени през изминалата година, включително заключението, до което самият министър на вътрешните работи достигна, а именно че легализирането на сексуалната експлоатация е престъпление и заяви това публично в присъствието на президента, министри и депутати през откомври толкова бързо загубиха смисъл и значение.

Истината е, че не сутеньори спряха работата по изготвяне и приемане на проектозакона за легализиране на проституцията. Дефакто те се явяват едни от най-потърпевшите от това групи, които понастоящем се налага да плащат “нагоре по веригата”. При легализацията законово и необезпокоявани от никого зад скромната официална фасада на бизнеса ще прикрият истинските му размери и ще имат възможността да го разрастнат в неограничен мащаб, както практиката по света показва (Холандия, Гърция, Германия, щата Виктория в Австралия и др.).

А заблудата, че органите на властта ще го контролират с легализацията е толкова плоска. Държавата ще го контролира, колкото контролира и компаньонките в момента, от които само две са решили да платят патентия си данък, но уви, не за дълго.

Ако в съседна Гърция по малко от 5% от този бизнес е на «светло», въпреки законовите рамки, освен превръщането на България в дестинация за секс-туристи и педофили и увеличаване трафика на жени и деца и всички физически и психологически последствия от това какво друго би се случило?

Михаела Джоргова

Ще спечели ли държавата от узаконяването на проституцията?

"Регулация" и "контрол" бяха ключовите думи при обявяване страртирането на работната група за изготвяне на законопроект за легализиране на проституцията през февруари миналата година. Това заяви лично тогава нейният председател и заместник министър на вътрешните работи господин Камен Пенков.

Към настоящият момент работата на сформираната през февруари миналата година работна група е преустановена.
През декември излезе противоречива информация по този въпрос в медиите, но МВР наскоро я опроверга в отговор на официално отправено запитване.

В продължение на близо шест месеца през 2007 година от медиите се чуваха реплики от сорта: "и за държавата няма и стотинка", гръмки заглавия във вестниците ни убеждаваха, че "проститутките ще запълнят дупките" и т.н. Едните от алчност да припечелят и разширят бизнеса си като изкарат една малка част от него на светло "проправяха" пътя на тези предавания и статии. Други, мечтаещи си за по-висок стандарт на живот или по- добра инфраструктура, без да се замислят за "цената," която жените и децата* на България трябва да платят, тези фрази започнаха постепенно да придобиват смисъл и да прерастват в убеждение.

Нека за момент забравим за физическите, емоционалните и психическите увреждания от сексуалната експлоатация в лицето на проституцията. Нека дори за момент оставим настрана моралната и духовната страна и да погледнем как стоят нещата у нас в икономически план, с помощта на една много близка, сродна на проституцията професия. При това законна от няколко години вече.

Предполагам сте чували за "компаньон/ка". Широко се рекламират услугите на тези жени и мъже. В повечето вестници можете да откриете не една реклама на лица и клубове от този бранш. Някои клубове рекламират услугата под името "escort services" и имат стаи на място. Други работят на повикване - на адрес. Доставят "стоката" за компания и развлечение директно на поръчителя, за по-голямо удобство и анонимност предполагам. Колкото и чистосърдечно да иска да гледа на тези хора човек, от рекламата на предлаганите услуги ще разбере, че проституцията напрактика е легализирана у нас. Само, че под друго име. Донякъде, с по-добро звучене.

След като преди около година разбрах това, а няколко месеца по-късно научих, че по Закона за достъп до обществена информация може да се получи официална информация за приходите от тази дейност, реших да опитам. След около месец получих писмо лично от директорката на НАП г-жа Мургина, че имам право на тази справка, тъй като не касае личните данни на лицата, които са я упражнявали. След малко бюрокрация и нормални за държавната ни администрация усложнения и губене на време в разкарване от стая в стая, успях да се сдобия с така дългоочакваният документ.

За 2006 година се оказа, че цялата постъпила сума от този вид дейност е 3720 лв. Ще я напиша и с думи: три хиляди седемстотин и двадесет лева! Да не помислите, че по-погрешка съм изпуснала някоя цифра. Платците са двама. Едното лице е платило патентен данък за една година, а другото само за второто тримесечие. Явно въпросното лице е разбрало от колеги, че клиентите не изискват касова бележка нито удостоверение от данъчните за платени такси.

Не е ли тъжен този политически и обществен фарс?

Ще запълнят ли тези 3720лв. дупките в бюджета и тези по улиците на София? Ще реши ли проблема с прилагането на законите узаконяването на беззаконието у нас, чрез законовото регламентиране на проституцията? Ако хилядите жени, упражняващи под една или друга форма тази професия не желаят да се регистрират като компаньонки, колко ли от тях биха желали да фигурират в списъците на държавната администрация като проститутки?

Мислите ли, че държавата се интересува от здравето на тези жени? Всичката тази пародия е като звученето на една латерна, чиято единствена цел е да приспива умовете и сърцата на хората. Докато поръчващите музиката като пиявици изсмукват една голяма част от живота и бъдещето на нацията.

Михаела Джоргова

* По данни на неправителствени организации над 50% от проституиращите у нас са непълнолетни. Средната възраст на въвличане в проституция е 12-13 години.