Легализация на проституцията зад термините "регулация" и "контрол"

Тези дни по информация от медиите стана ясно, че МВР не се е отказало от намерението си да легализира проституцията. Само, че този път без много шум. Ето какво научихме от вестник Струма от 5 декември, 2007 г.:

МВР: Най-често предлагат телата си за пари жените от ромската общност

Законопроект за регулация и контрол на проституцията се обсъжда от работна група в МВР. Това съобщи Величко Гочев, експерт в Главна дирекция „Противодейс­твие на престъпността, опазване на об­ществения ред и превенция" към МВР, по време на дискусия. Гочев обясни, че про­ектозаконът има за цел не да инкриминализира проституцията, а да я постави в рамки, в които тя може да бъде контролирана и да бъде по-лесно приета от общес­твото. Гочев отбеляза, че ако проституци­ята бъде изцяло легализирана, това ще доведе до негативен обществен отговор...."

По думите на г-н Гочев излиза, че в момента МВР работи върху проектозакон за частично легализиране на проституцията. Какво означава частично легализиране? Кой и кого се опитва да заблуди с благозвучни термини от рода на «регулация» и «контрол». Регламентирането със закон на дейността на публините домове, означава на практика тяхното легализиране.

Асоциация Общество и ценности се опита неколкократно да се свърже с дирекция „Противодейс­твие на престъпността, опазване на об­ществения ред и превенция", но никой не отговаряше на телефона. Изпратихме официално запитване по пощата по повод публикуваната информация. Желаем да разберем дали информацията във вестник "Струма" е достоверна и дали МВР обсъжда законопроект за регулация и контрол на проституцията?!?
--------
Вестник Труд от 5 декемрви е съобщава същата новина:
"Законопроектът за регулация и контрол на проституцията, който се обсъжда в МВР, цели не да криминализира секса за пари, а да постави явлението в рамки, в които може да бъде контролирано, каза експертът от МВР Величко Гочев."

Отчитане на дейност или вършене на работа?

Днес Националната комисия за борба с трафика на хора към парламента организира кръгла маса. Отново темата е: "за" или "против" легализацията на проституцията у нас. Това се случва месец след като правителството официално заяви позицията си срещу легализацията на проституцията в лицето на Румен Петков и Борис Велчев и в присъствието на президента Първанов, министъра на Правосъдието - г-жа Тачева и други високопоставени лица, по време на конференция срещу трафика на жени. Малко преди конференцията правителството направи "разък завой" в политиката си, с който беше преустановена и работата на групата подготвяща законопроект за легализирането й.

На 18 октомври, по случай Европейския ден за борба с трафика на хора, тази позиция бе отново затвърдена от различни представители на властта и намери широко отразяване в медиите.

След всичко това днес отново разбираме, че експерти обсъждат да се легализира или не проституцията у нас. В онлайн изданието на вестник "Дневник" например се казва:

"Оформя се позицията, че в България не трябва да се легализира проституцията. Това каза по време на Кръгла маса "За и против легализирането на проституцията в България в контекста на трафика на хора - гледни точки и добри практики", Христо Манчев - заместник-главен прокурор на България и член на Националната комисия за борба с трафика на хора..."

Дотолкова целенасочено някои наши институции си изпълняват "план-програмата", че вместо да продължат оттам докъдето други са стигнали, те отново се връщат на стартовата линия. Понякога е нужно да признаеш постигнатото от друг и да го доразвиеш, като например създаването на правни механизми за намаляване на трафика и сексуалната експолатация. Останалото, често пъти е отчитане на дейност.

По-натам журналистът от вестник "Дневник" отбелязва:

Участниците в Кръглата маса ще бъдат запознати със законовите рамки, с добрите практики по проблема в Холандия, Швеция, Норвегия, САЩ и Великобритания. Дискусията се организира от Националната комисия за борба с трафика на хора към парламента."

Интересно би било да разберем добрите практики, които колегите от Холандия са споделили на кръглата маса? Вероятно са споменали една от последните такива предприета от кмета на Амстердам, за затваряне на 1/3 от витрините в квартала на "Червените фенери." Това за пореден път сочи, че легализацията на проституцията не води до нищо добро. В Амстердам например това е довело до съсредоточаването на бизнеса в ръцете на мафията и основно в лицето на един човек, като в голямата си част този бизнес остава в сивата икономика и съдейства за разрастване на незаконния трафик и експлоатация.

Медиапул пише, че "В България най-строгите наказания са за сводниците и лицата, които предоставят помещения за проституция." Добре е да си зададем въпроса колко са закритите нелегални публични домове и колко сводници са в затвора? И легализирането на проституцията не прави ли държавата сводник, чрез закрилата на тези домове?

Какво да направя ако в блока ми има публичен дом?

По време на кампанията "Гражданско действие срещу легализацията на проституцията" при нас съвет потърсиха хора, в чиито жилищни входове денонощно кипи "неуморен" труд. Или с други думи необезпокоявани от никого сводници развиват дейността си в жилищни кооперации.

По неофициални данни от медиите в столицата има над 100 такива домове. Те са известни и на таксиметровите шофьори, на които често им се налага да извозят клиентите си до тях. Много хора от страх да не пострадат не смеят да предприемат някакви действия. Други не вярват, че могат да променят статуквото, а трети искат, но не знаят как.

В София вече има случаи на закрити нелегални публични домове, помещаващи се в апартаменти. Това често пъти е благодарение на про-активността на живущите във входа. Истината е, че чрез адекватна гражданска инициатива можем да променим начина си на живот. Още повече, че дейността на публичните домове попада извън закона.

По-долу за ваше улеснение сме поместили примерна жалба и имената на съответните институции, до които е препоръчително да я адресирате.

Преди това е нужно свикването и провеждането на общо събрание на живущите във входа. То се свиква по установения от закона ред. След това се изготвя протокол за дневния ред, където се записва, че е постъпило оплкване от живущите във входа за наличието на публичен дом и че е взето решение за проверка на апартамент N __, с цел преустановяване на незаконни дейности.

Протоколът се прилага към жалбата, на която се поставя лице и адрес за контакт. Те могат лично да се заведат или да се изпратят с обратна разписка по пощата до упоменатите по-долу институции.

Желателно е живущите да поискат да се направи проверка/акция от страна на органите на реда. Често пъти в тези "домове" жертва на сексуална експлоатация са малолетни деца. Ако вашият случай е такъв е много важно да сигнализирате за това.



ДО

ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА

СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

...-ТО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР

КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

КМЕТА НА СО- РАЙОН “……………”

ЦЕНТРАЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

МЕСТНАТА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ

………………………………………………………………….

ЖАЛБА – МОЛБА
ОТ ЖИВУЩИТЕ В БЛОК …….., ВХ.”……” В Ж.К.”…………”

АДРЕС ЗА КОРЕНСПОНДЕНЦИЯ: …………………


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,


Ние, живущите в блок …….., с настоящата жалба – молба, в изпълнение на протоколни решения на входа, Ви сезираме, като изразяваме своето недоволство и несъгласие за съществуването на публичния дом на …….. етаж на входа ни – ап………., т.к. ежедневните и многобройни посещения в него създават пречки за нормалното обитаване и живеене във входа и молим да предприемете незабавни действия за неговото затваряне.

Ежедневно всеки един от нас е свидетел на това, че много и различни млади момичета и мъже се отправят към него. Същото е достояние и всеизвестно и на живущите в блока и квартала. Има сайт с дейността в интернет.

Публикуваха се статии в жълтата преса. Някои от нас намират картички с адреса на публичния дом и предлаганите услуги. На други от нас системно се оказва тормоз чрез нощни позвънявания. Често се чупят входните брави и врати, за да се осъществява по – лесен достъп до входа. Осветлението е включено по цяла нощ. Страхуваме се да се прибираме в по – късните часове поради постоянен поток от непознати лица. Често има обири на апартаменти.

Децата ни ежедневно виждат случващото се и не може да бъдат предпазени от пагубното морално въздействие, което този дом им оказва. Нарушават се правото ни на нормално и спокойно ползване на собствеността ни. Живеем под непрекъснато напрежение и страх какво би могло да се случи.

Молим, да се вземат незабавни мерки от всяка една инстанция, съобразно нейните правомощия, което в крайна сметка да реши проблема окончателно и ап………… да бъде затворен за дейността, която в момента се упражнява.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Протокол от ОС и Списък на живущите.

Лице за контакт
Адрес

Глас за истината

В петък прегледах новините свързани с трафика на хора и проституцията по повод Евопрейския ден за борба с трафик на хора - 18 октомври, обявен официално от европейският комисар по правосъдието, свободата и сигурността - Франко Фратини. Докато четях новините можех отново да видия рязкия завой, който правителството ни направи в политиката си относно проституцията.

Радвам се, че като граждани сме били част и двигател за тази промяна и ГЛАС НА ИСТИНАТА за другите. Колко ли невинни жени и деца щяха да станат жертва на трафик и проституция вследствие узаконяването на проституцията у нас? Може би десетки хиляди. В Холандия например детската проституция нараства от 4,000 през 1996г. на 15,000 деца през 2001 година. С цената на живота на хиляди деца и млади жени българското правителство беше почти готово да каже "да" на подобен проектозакон. И с каква цел? За да задоволи финансовите апетити на определена група хора, свързани с управлението.

През изминалите месеци разговаряхме с различни хора, представители на неправителствени и правителствени организации, управляващи, международни организации, журналисти и дипломати. Дори и само в орепделени медии да се спомена името на Асоциация общество и ценности и на пръв поглед да изглежда, че шепа хора знаят за направеното от нас и събраната подкрепа, това съвсем не е така. Срещнахме се и установихме контакт с ключови хора, които не знам дали по друг повод бихме срещнали.

Представители на международни организации и дипломати бяха приятно изненадани да разберат, че гражданско сдружение "Асоциация Общество и ценности" е започнато от хора с конкретна цел и кауза, а не водени от желанието да усвоят пари по дадени програми (което предполагам е мотива в повечето случаи).

Заемането на твърда позиция от самото начало срещу легализацията на проституцията ни постави на "опасно" място. Съмишленици от неправителствени организации и журналисти ни предупреждаваха да внимаваме защото много пари, големи бизнесмени от туристическия бранш и видни политици стоят зад този законопроект (или с други думи са въвлечени в бизнеса с проституция). Разбрахме също, че големи суми пари се "наливаха" в медиите за PR-а и промяната на обществената нагласа в полза на легализирането на проституцята. Дори и журналисти да желаеха да публикуват читателските ни мнения и коментари, техните намерения бяха осуетявани поради несъвпадане с "линията", която главните редактори следваха. Други техни колеги дори и не се опитваха да направят опити да публикуват мнения срещу легализацията.

Сред направените срещи с представители на различни неправителствени организации разбрахме, че не всички ще имат смелостта и интереса да отстояват подобна позиция. Много от тях излязоха с извинения от рода на: "все още нямаме позиция по този въпрос, тъй като нужно е да се направят повече изследвания" или "колелото на законодателните промени у нас е вече завъртяно и няма смисъл да се опитваме да го спираме".

Продължихме да излагаме аргументите си и да говорим истината, предизвиквайки хората за честност и открита позиция по този въпрос. Стана ясно, че една от основните причини за липса на позиция или позиция в полза на легализацията на проституцията при някои неправителствени организации у нас се оказа работата им по програми на Министерство на здравеопазването, както и такива финансирани от страни легализирали проституцията. За тях да заемат позиция срещу легализацията би било равнозначно да се изправят срещу политиката на спонсорите си, а оттам и липсата на средства.

Интересното беше, че докато течеше "кампанията за легализация на проституцията" през последните шест месеца, отговорите, които получихме от служители от държавната администрация бяха в полза на легализацията, а един от тях - неутрален.

Сега обаче е различно. Плочата се обърна. Привърженици и съмишленици колкото искаш.

Колко от нас обаче са готови да заложат живота си за каузата на ИСТИНАТА и да не я предават независимо от цената и броя на съмишлениците? Защото съотношението не е непроменима константа и както стана в случая с легализацията на проституцията, то много бързо може да се промени.

Въпроса е: коя е твоята кауза и готов ли си да дадеш живота си за нея?

Веднъж разбрали истината не би трябвало да има нещо, което да ни спре.